България – Израел. Разкази за две страни и две епохи

Съставител: Даниела Колева

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017

ISBN: 978-954-28-2325-4

Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.

В книжното издание на тома на базата на предишния ни опит и научната практика в устната история имената на интервюираните хора не са посочени. След излизането на книгата много от тях изрично пожелаха имената им да бъдат обявени. Публикуваме ги по-долу в съдържанието, а скоро ще изготвим и притурка към  печатната книга. (ИИБМ)

Спомените, събрани в този том, са записани в хода на пространни биографични интервюта, които дават пълна свобода на участниците да построят своя разказ и да поставят акцентите в него според собственото си виждане. За разлика от преобладаващото множество проекти сред евреи, преживели Втората световна война, основната тема беше не толкова войната и репресиите против тях, колкото смяната на епохите и масовата емиграция (т. нар. алия) на българските евреи в Израел след края на войната: мотивите на заминаващите и на тези, които са останали; раздялата и пътуването; връзките между роднини и приятели след това, особено след 1967 г., когато са прекратени дипломатическите отношения между двете държави; активизирането на контактите след 1990 г. и възраждането на еврейската идентичност и общност в България.

Говорещите в тази книга защитават различни позиции, понякога го правят със страст и непримиримост. Няма го “равното усещане”, от което се опасява една от събеседничките в началото на своя разказ. Техните спомени влизат в диалог помежду си, допълват се и се подкрепят, някъде се коригират или оспорват.

(От съставителя)

СЪДЪРЖАНИЕ:

Благодарности
Въведение: Мнемозина с двойно гражданство

Разкази от България

  • Под погледа на младите се преиначава споменът на възрастните (Ивет Анави)
  • Останахме тука само убедени комунисти (Виктор Барух)
  • Идеалът за прав път (Анжел Вагенщайн)
  • Жалоните на моята работа (Сабетай Моис Майер)
  • Кварталът на бедните евреи (Марго Леви)
  • Може с вас да сме равни, но вашият бог е различен от моя (Софи Данон)
  • Аз се чувствах отговорна за старите си родители (Корина Соломонова)
  • Аз съм единствената от моето семейство, дето толкоз дълго съм живяла (Леа Бенйозефова)
  • Да направиш едно добро е вече мост (Хени Лорер)
  • Най-приятният празник беше 24 май (Аврам Натан)
  • Тревоги след тревоги, раздели след раздели (Ида Финци)
  • Все едно късаш гердан с много мъниста (Симон Виктор Епщайн)
  • Момчето, което се смее (Ицхак Финци)
  • От живота си не съм недоволен (Исак Исаков)
  • Мечтаех барабан да имам (Аврам Папаро)
  • Да видим и да викаме „Ура“ (Леон Бенатов)
  • Ах, колко бяхме ние рошави! (Чавдар Шинов)

Разкази от Израел

  • Носехме типичните качества на българите (Мати Джераси)
  • Дойдохме с голямото желание да построим тази държава (Моис Паси)
  • Ново семейство в нова страна (Нисим Ниньо)
  • Понеже бяхме първи в българския език, преписваха от нас (Ицхак и Виви Машиах)
  • Чувствах, че моите корени са в Израел (Аврам и Леа Бенадор)
  • Национално движение като българското Възраждане (Самуил Ардити)
  • Аз имам вяра в това, че съм щастлив човек (Йосеф Нисимов)
    Огърлица от перли (Меди Бенадо)
  • Аз съм като турбина, трябва да правя нещо (Бети Леон)
  • Започна лека-полека да се връща езикът при мене (Ница Бар Нес)
  • Помня една младост, красива младост (Моше Мосек)
  • Оазис на българската реч, на българските спомени (разговор в пенсионерски клуб на българските евреи в Бат Ям)

Save

Save

Save

Facebook
Twitter
Google+
http://minaloto.bg/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b2%d0%b5-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8/