Георги Найденов и Тексим-Имекстраком

„Комисионерска“ икономика и стопанска автономия през социализма от 60-те

Автор: Петя Славова

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017

ISBN: 978-954-28-2423-7

Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.

В края на декември 1961 г. по силата на секретно разпореждане на Министерски съвет в рамките на Инженерното управление към Министерство на външната търговия на НРБ се появява фирмата/името „Тексим“. Първоначално „Тексим“ не възниква като реално юридическо лице, а като етикет за прикритие, използва фалшиви напечатани фактури с името „Тексим“, чрез които се търгува и контрабандира оръжие. Човекът, на когото е възложено да управлява дейността, прикривана зад етикета, е Георги Найденов, 33-годишен служител в Първо главно управление на ДС, работещ под прикритие като търговски представител и икономист в системата на външната търговия от 1952 г.

Също през декември 1961 г., но в началото, княжеската канцелария на съда във Вадуц, Лихтенщайн, издава съобщение за регистрацията на анонимно търговско дружество „Имекстраком“ Етаблисман. Подставеното лице, посочено официално като собственик на това търговско дружество, е Алфред Шилде, 55-годишен западногермански гражданин, собственик на машиностроителна фабрика „Шилде Корпорейшън“ и почетен полковник на алжирското революционно движение. Управляващ директор на „Имекстраком“ е лихтенщайнският доктор по право и адвокат Иво Бек. Действителните собственици на „Имекстраком“ са физическите лица Георги Найденов и Мабед Шареф – един от ръководителите на алжирското революционно движение.

През 1964 г. по силата на разпореждане на Министерски съвет на НРБ „Имекстраком“ получава право да инвестира в строителството и покупката на машини, съоръжения и технологии в България, „Тексим“ пък, вече регистриран като самостоятелно юридическо лице – държавно търговско, а впоследствие стопанско предприятие, получава правото единствен да представлява „Имекстраком“ в България.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор: Изключението като социологическа познавателна фигура: примерът „Тексим“ и Георги Найденов

Не-история на „Тексим“
Емпиричните черти на изключението „Тексим“
Изключението като социологическа познавателна фигура
Структура на книгата

Въведение: Изследване на изключението в условията на ограничена диктатура

Кой и как пише за „Тексим“?
Режим и изключение: граници на диктатурата /ограничена диктатура
Дейците на изключението: делегиране и договаряне, форми и употреби на автономията
Делегирана автономия или предприемачество в условията на ограничена диктатура?
Властово-институционална структура на изключението: „късите лични вериги“ на договаряне срещу сложните партийно-държавни колективни йерархии
Регламентиране на изключението: от формална необходимост до защитна стратегия за охрана на делегираната автономия
Корпусът от данни: за спецификите на социологическия анализ, използващ архив като основен източник на данни

Първа глава: Възникването на „Тексим“

Икономически ограничения на режима
Външнополитически контекст
Контрабандната икономика: Алжир – България
Наследството от контрабандата и рационализация на опита: създаването на „Тексим“ в три действия
Етап 1: създаване на име за прикритие
Етап 2: създаване на дейност за прикритие
Етап 3: създаване на самостоятелно предприятие

Втора глава: Договаряне с ограничената диктатура: каскадният модел на привилегии

Основаване на мрежа от фирми в чужбина
Комбинацията „Тексим“- „Имекстраком“
Автономията да назначаваш персонал
Автономията да инвестираш: въпросът за собствеността
Институционална принадлежност на „Тексим“: рокади и конфликти
Трансформацията на икономическия модел: от ДСП към ДСО и ИГ БТФ
От ДСП към ДСО: договаряне на автономия от мащаба в условията на структурни реформи
От ДСО към ИГ: още за автономията от мащаба

Трета глава: Договаряне с капитализма: „комисионерската“ икономика

Създаване на „Имекстраком“: лица, места и форми на контрол
„Комисионерската“ икономика като източник на печалба за Имекстраком
Рисковете от „комисионерството“
Комисионерство и инвестиции
„Имекстраком“: съчетанието между комисионерство и каскадни привилегии

Четвърта глава: Автономия в криза

Уволнените директори: случаят със зеленчукопроизводството в Судан
Уволнените активни борци против фашизма и капитализма
„Съветската следа“
Отново за „съветската следа“, но под черта

Пета глава: Ограничената диктатура в поход за възвръщане на делегираната автономия

Предварителното следствие
Ревизия на „Тексим“ – „Имекстраком“: мисията невъзможна
Уволнение от длъжност и снемане на партийното доверие: трите отговора на Г. Найденов
Употребите на личната автономия: чуждата следа, останала извън контрол
Елиас Кхатар: ливанецът – египетски търговец, или за делегирането на права върху „Имекстраком“ в чужди, но доверени ръце
Иво Бек: лихтенщайнският доктор по право, или за силата на адвокатската тайна извън пределите на ограничената диктатура
Мабед Шареф: алжирецът-съсобственик, или за силата на устно договорената икономика
Живко Живков и Лъчезар Аврамов: „българската комбинация“ от политически дейци, останали верни на „Тексим“ и Г. Найденов

Заключение: „Тексим“: структури на изключението и на ограничената диктатура

Епилог: Поглед от постсоциализма към социализма

Цитирана литература
Приложения

Facebook
Twitter
Google+
http://minaloto.bg/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%b9%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%b8-%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%b8%d0%bc-%d0%b8%d0%bc%d0%b5%d0%ba%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bc/