Памет и справедливост

Тази книга има за обект паметта за комунистическото минало: “официалната” памет, създавана от институциите; публичната, моделирана в медии, ритуали, филми и книги, градска среда и пр. и всекидневната, или “вернакуларна” (vernacular) памет.

Лични спомени и публични разкази за комунизма

Автор: Даниела Колева

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2020

ISBN: 978-954-28-3219-5

Тази книга има за обект паметта за комунистическото минало: “официалната” памет, създавана от институциите; публичната, моделирана в медии, ритуали, филми и книги, градска среда и пр. и всекидневната, или “вернакуларна” (vernacular) памет. Последната, сондирана чрез устна история, е в началото на това изследване. Заемам термина “вернакуларна” от историчката и изследователка на паметта за Втората световна война Каръл Глък (Gluck 2007), за да означа неофициалната памет, тази, която се развива в “сенчестата” публичност: паметта на индивиди, семейства и поколенчески общности (какъвто е казусът, разгледан в глава 6), както и местната памет, която е част от локалната публичност в обикновено неголеми населени места (такъв казус е разгледан в глава 5). Тази памет е “вернакуларна” както в смисъл на всекидневна, разговорна/комуникативна, така и в смисъл на локална, пространствено или социално ограничена. Предпочитанието ми към недотам елегантния термин е продиктувано от това, че той обема в себе си както личната, така и колективната всекидневна памет, като насочва вниманието към взаимодействията и зависимостите между тях, вместо към разграничаването им.

Въпросът, на който търся отговор, е как се помни близкото минало и от какви обстоятелства е обусловено това помнене. Как социализмът/комунизмът се конституира като публична и културна памет? Дали тези процеси са различни в различните посткомунистически страни? Дали си влияят взаимно? Кой си спомня и какъв ефект има спомнянето върху връзките между личности и групи? Какво е отношението между официалната и вернакуларната памет? Между паметта и справедливостта? Кои културни модели и форми участват в създаването и споделянето на разкази за миналото? Как личните спомени биват повлиявани от публичните речници, образи и тропи? Дали промяната на публичната памет засяга биографичното припомняне? Кои (и дали) спомени на други групи са важни за саморазбирането на собствената група? Как комуникативните стратегии в дадени общности водят до формиране и артикулиране на споделени спомени?

От въведението