Георги Найденов и Тексим-Имекстраком

„Комисионерска“ икономика и стопанска автономия през социализма от 60-те

Автор: Петя Славова

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017

ISBN: 978-954-28-2423-7

Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.

В края на декември 1961 г. по силата на секретно разпореждане на Министерски съвет в рамките на Инженерното управление към Министерство на външната търговия на НРБ се появява фирмата/името „Тексим“. Първоначално „Тексим“ не възниква като реално юридическо лице, а като етикет за прикритие, използва фалшиви напечатани фактури с името „Тексим“, чрез които се търгува и контрабандира оръжие. Човекът, на когото е възложено да управлява дейността, прикривана зад етикета, е Георги Найденов, 33-годишен служител в Първо главно управление на ДС, работещ под прикритие като търговски представител и икономист в системата на външната търговия от 1952 г.

Също през декември 1961 г., но в началото, княжеската канцелария на съда във Вадуц, Лихтенщайн, издава съобщение за регистрацията на анонимно търговско дружество „Имекстраком“ Етаблисман. Подставеното лице, посочено официално като собственик на това търговско дружество, е Алфред Шилде, 55-годишен западногермански гражданин, собственик на машиностроителна фабрика „Шилде Корпорейшън“ и почетен полковник на алжирското революционно движение. Управляващ директор на „Имекстраком“ е лихтенщайнският доктор по право и адвокат Иво Бек. Действителните собственици на „Имекстраком“ са физическите лица Георги Найденов и Мабед Шареф – един от ръководителите на алжирското революционно движение.

През 1964 г. по силата на разпореждане на Министерски съвет на НРБ „Имекстраком“ получава право да инвестира в строителството и покупката на машини, съоръжения и технологии в България, „Тексим“ пък, вече регистриран като самостоятелно юридическо лице – държавно търговско, а впоследствие стопанско предприятие, получава правото единствен да представлява „Имекстраком“ в България.

Цялата публикация „Георги Найденов и Тексим-Имекстраком“

България – Израел. Разкази за две страни и две епохи

Съставител: Даниела Колева

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017

ISBN: 978-954-28-2325-4

Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.

В книжното издание на тома на базата на предишния ни опит и научната практика в устната история имената на интервюираните хора не са посочени. След излизането на книгата много от тях изрично пожелаха имената им да бъдат обявени. Публикуваме ги по-долу в съдържанието, а скоро ще изготвим и притурка към  печатната книга. (ИИБМ)

Спомените, събрани в този том, са записани в хода на пространни биографични интервюта, които дават пълна свобода на участниците да построят своя разказ и да поставят акцентите в него според собственото си виждане. За разлика от преобладаващото множество проекти сред евреи, преживели Втората световна война, основната тема беше не толкова войната и репресиите против тях, колкото смяната на епохите и масовата емиграция (т. нар. алия) на българските евреи в Израел след края на войната: мотивите на заминаващите и на тези, които са останали; раздялата и пътуването; връзките между роднини и приятели след това, особено след 1967 г., когато са прекратени дипломатическите отношения между двете държави; активизирането на контактите след 1990 г. и възраждането на еврейската идентичност и общност в България.

Говорещите в тази книга защитават различни позиции, понякога го правят със страст и непримиримост. Няма го “равното усещане”, от което се опасява една от събеседничките в началото на своя разказ. Техните спомени влизат в диалог помежду си, допълват се и се подкрепят, някъде се коригират или оспорват.

(От съставителя)

Цялата публикация „България – Израел. Разкази за две страни и две епохи“

Историкът, множественото минало и въпросите на най-новата българска история…

Радио „Христо Ботев“ предложи възможност на проф. Георги Каприев, Митко Новков и проф. Ивайло Знеполски да поговорят върху начините да мислим близкото минало. Поводът за това бяха последните две книги на проф. Знеполски „Историкът и множественото минало“ и „Как се променят нещата?„.

Цялата публикация „Историкът, множественото минало и въпросите на най-новата българска история…“

Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война

Автор: Илияна Марчева

София: Летера
2016

Цялата публикация „Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война“

Литературен вестник за „Историкът и множественото минало“

Ивайло Знеполски, „Историкът и множественото минало

След „Българският комунизъм“ (2009) и „Как се променят нещата“ (2016) Ивайло Знеполски събира теоретико-методологическите си студии, посветени на изследванията на „близкото минало“. Томът е едновременно множествен и единен. От една страна, следва публичните занимания и изследвания на автора и оставените от тях писмени следи под формата на доклади и студии, а от друга, концептуализира на втора и трета степен идеите на Знеполски. И тук личи запазената марка в научния подход: грижливо проясняване и проверка на понятията, преди да се превърнат в действени инструменти. Особено важни са очертаните конфликти и конвергенции между микроисторията и макроисторията. В ръцете си държим своеобразен учебник по теория на комунизма, без който всеки изследовател на „близкото минало“ рискува да се окаже в по-далечното.

– Литературен вестник, бр. 23, 21-27.06.2017 г. –

Портал „Култура“ и книга на седмицата

В традиционната си рубрика „Изборът“ портал „Култура“ сложи последната книга на проф. Ивайло Знеполски „Историкът и множественото минало„. Чрез електронното пространнство можете да прочетете интересния текст върху „Димитров и Сталин. Тоталитарната личност и „Народната демокрация„.

„Историкът и множественото минало“ в „Денят започва с култура“ на БНТ

Проф. Ивайло Знеполски, доц. Михаил Груев и доц. Даниел Вачков гостуваха в „Денят започва с култура“ по БНТ, за да обсъдят новоизлязлата книга „Историкът и множественото минало„.

Каква е ролята на историка в трудния жанр на историята на близкото минало, защо има различни памети и къде е пресечната точка между историческата наука и споделеното минало?

Предаването можете да гледате от сайта на БНТ.