България – Израел. Разкази за две страни и две епохи

Съставител: Даниела Колева

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017

ISBN: 978-954-28-2325-4

Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.

В книжното издание на тома на базата на предишния ни опит и научната практика в устната история имената на интервюираните хора не са посочени. След излизането на книгата много от тях изрично пожелаха имената им да бъдат обявени. Публикуваме ги по-долу в съдържанието, а скоро ще изготвим и притурка към  печатната книга. (ИИБМ)

Спомените, събрани в този том, са записани в хода на пространни биографични интервюта, които дават пълна свобода на участниците да построят своя разказ и да поставят акцентите в него според собственото си виждане. За разлика от преобладаващото множество проекти сред евреи, преживели Втората световна война, основната тема беше не толкова войната и репресиите против тях, колкото смяната на епохите и масовата емиграция (т. нар. алия) на българските евреи в Израел след края на войната: мотивите на заминаващите и на тези, които са останали; раздялата и пътуването; връзките между роднини и приятели след това, особено след 1967 г., когато са прекратени дипломатическите отношения между двете държави; активизирането на контактите след 1990 г. и възраждането на еврейската идентичност и общност в България.

Говорещите в тази книга защитават различни позиции, понякога го правят със страст и непримиримост. Няма го “равното усещане”, от което се опасява една от събеседничките в началото на своя разказ. Техните спомени влизат в диалог помежду си, допълват се и се подкрепят, някъде се коригират или оспорват.

(От съставителя)

Цялата публикация „България – Израел. Разкази за две страни и две епохи“

Историкът, множественото минало и въпросите на най-новата българска история…

Радио „Христо Ботев“ предложи възможност на проф. Георги Каприев, Митко Новков и проф. Ивайло Знеполски да поговорят върху начините да мислим близкото минало. Поводът за това бяха последните две книги на проф. Знеполски „Историкът и множественото минало“ и „Как се променят нещата?„.

Цялата публикация „Историкът, множественото минало и въпросите на най-новата българска история…“

Литературен вестник за „Историкът и множественото минало“

Ивайло Знеполски, „Историкът и множественото минало

След „Българският комунизъм“ (2009) и „Как се променят нещата“ (2016) Ивайло Знеполски събира теоретико-методологическите си студии, посветени на изследванията на „близкото минало“. Томът е едновременно множествен и единен. От една страна, следва публичните занимания и изследвания на автора и оставените от тях писмени следи под формата на доклади и студии, а от друга, концептуализира на втора и трета степен идеите на Знеполски. И тук личи запазената марка в научния подход: грижливо проясняване и проверка на понятията, преди да се превърнат в действени инструменти. Особено важни са очертаните конфликти и конвергенции между микроисторията и макроисторията. В ръцете си държим своеобразен учебник по теория на комунизма, без който всеки изследовател на „близкото минало“ рискува да се окаже в по-далечното.

– Литературен вестник, бр. 23, 21-27.06.2017 г. –

Портал „Култура“ и книга на седмицата

В традиционната си рубрика „Изборът“ портал „Култура“ сложи последната книга на проф. Ивайло Знеполски „Историкът и множественото минало„. Чрез електронното пространнство можете да прочетете интересния текст върху „Димитров и Сталин. Тоталитарната личност и „Народната демокрация„.

„Историкът и множественото минало“ в „Денят започва с култура“ на БНТ

Проф. Ивайло Знеполски, доц. Михаил Груев и доц. Даниел Вачков гостуваха в „Денят започва с култура“ по БНТ, за да обсъдят новоизлязлата книга „Историкът и множественото минало„.

Каква е ролята на историка в трудния жанр на историята на близкото минало, защо има различни памети и къде е пресечната точка между историческата наука и споделеното минало?

Предаването можете да гледате от сайта на БНТ.

Историкът и множественото минало

Автор: Ивайло Знеполски

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017

ISBN: 978-954-28-2345-2

Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.

Текстовете, включени в книгата (непубликувани, публикувани у нас или в чужбина), са писани през последните две десетилетия, по различно време и по различни поводи, и са израз на трайния ми интерес към осмислянето на комунистическия феномен, на комунистическия режим в България и на живота на обикновените хора в комунистическото всекидневие. Обединява ги определена гледна точка, която можем да определим като гледната точка на изследователя, изправен пред предизвикателствата и изпитанията на паметта, противоречивите свидетелствания и множествеността на частните разкази и съдби. Кутията е инструменти на този изследовател включва както добросъвестното документиране на феномените, така и интерпретационни техники, идващи от политическата философия и широк спектър социални науки, с особен акцент върху новите проблематики и новите подходи в съвременната историография – ситуацията на историка на сегашното време, микроисторията, връзката между история и памет, „места на памет“… Заглавието на книгата отпраща едновременно към историка като нарицателна фигура, един вид чиста познавателна функция, и към един конкретен историк, носител на белязани от субективността му спомени и памет, но също и към опита тези две фигури да бъдат помирени и съчетани. Научното изследване не бива да се смесва с политиката на деня, но в същото време историята не може да няма своите морални и политически ориентири. Работата на историка не се ограничава с установяването на фактите, но предполага и интерпретация на тези факти, насочена е не само към истината, но и към доброто. Науката не бива да се смесва с политиката, но историкът на сегашното време трябва да е в състояние да предложи приемлива концептуална рамка, въз основа на която индивидите да разгърнат собствените си способности за равносметка, оценка и избор, който в края на краищата много често е политически.

Ивайло Знеполски

Цялата публикация „Историкът и множественото минало“

Алтернативността, видяна през случаите в литературата на НРБ

Въпреки.com публикува краткия анализ на проф. Николай Аретов върху последната книга на Пламен Дойнов „Литература на случаите„.

Цялата публикация „Алтернативността, видяна през случаите в литературата на НРБ“

БНТ представя: Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци“

В неделното издание на „Библиотеката“ (8 април 2017 г.) по БНТ Георги Ангелов разговаря с проф. Ивайло Знеполски, доц. Пламен Дойнов и доц. Морис Фадел върху последната книга на Институт за изследване на близкото минало Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци.

Запис от предаването можете да видите от архива на БНТ.

Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци“

Казуси в литературното поле на НРБ.

Автор: Пламен Дойнов

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2016

ISBN: 978-954-28-2279-0

Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.

СЪДЪРЖАНИЕ

Литература на случаите: първи опит
Други думи за начало и благодарности

ЛИТЕРАТУРАТА НА НРБ, ИЗСЛЕДВАНА ПРЕЗ СЛУЧАЯ

  • Микроисторията, фокусирана върху случая
  • Понятие за случай в литературната (микро)история
  • Внимание: Случаят като скандал и скандалът без случай
  • Случаят в литературата на НРБ като съвременно предизвикателство

Цялата публикация „Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци““

„Ромен Гари и френската дипломатическа поща“ избран от Литературен вестник

lit-vest-2016-09-web„Ромен Гари и френската дипломатическа поща“. Съст. Райна Карчева. Изд. Институт за изследване на близкото минало, Дом на науките за човека и обществото, изд. Сиела, С., 2016, 160 с., 12 лв.

Книгата вади на показ пред българския читател документи от френските дипломатически архиви, при това – създавани в по-голямата си част от самия Ромен Гари между 1945 и 1947 г. в качеството му на втори секретар във френското посолство в София, подписващ се с инициали RG. Анализи, годишни доклади и дипломатически ноти, които не просто дават важна чужда гледна точка към отечественофронтовския режим в България, но и впечатляват тук-там с психологически преценки на лица и събития. Иначе винаги може да се спори дали тези и други текстове на дипломацията са достатъчно прозорливи на фона на задаващия се тоталитаризъм. Превъзходна работа на Райна Карчева при композирането на тома, в коментарната и справочната част.