„Ромен Гари и френската дипломатическа поща“ избран от Литературен вестник

lit-vest-2016-09-web„Ромен Гари и френската дипломатическа поща“. Съст. Райна Карчева. Изд. Институт за изследване на близкото минало, Дом на науките за човека и обществото, изд. Сиела, С., 2016, 160 с., 12 лв.

Книгата вади на показ пред българския читател документи от френските дипломатически архиви, при това – създавани в по-голямата си част от самия Ромен Гари между 1945 и 1947 г. в качеството му на втори секретар във френското посолство в София, подписващ се с инициали RG. Анализи, годишни доклади и дипломатически ноти, които не просто дават важна чужда гледна точка към отечественофронтовския режим в България, но и впечатляват тук-там с психологически преценки на лица и събития. Иначе винаги може да се спори дали тези и други текстове на дипломацията са достатъчно прозорливи на фона на задаващия се тоталитаризъм. Превъзходна работа на Райна Карчева при композирането на тома, в коментарната и справочната част.

За юни и юли две от книгите на института са препоръчани от в-к „Култура“

През месец юни и юли 2016 в-к „Култура“ избра като книги на седмицата две от последните издания на Института за изследване на близкото минало:

Проф. Ивайло Знеполски: Особеността на дисидентството ни е, че е вътрешна нагласа

vapreki_logo_2Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов разговарят с проф. Ивайло Знеполски за последната му книга и други въпроси по страниците на „Въпреки!

Проф. Ивайло Знеполски разглежда ключови моменти от интелектуалната ни история в периода 1956–1989 г. Основавайки се на богат документален материал и на непубликувани досега документи от държавни и частни архиви, проф. Знеполски представя някои от най-важните епизоди от интелектуалната история на България по времето на социализма. В центъра на историческия разказ са известните философи и историци  Николай Генчев, Исак Паси, Асен Игнатов, Добрин Спасов, Желю Желев, Иван Славов, Илчо Димитров и други, и тяхната дейност в Софийския университет „Св. Климент Охридски” …

Литературният елит се събра на премиерата на Ивайло Знеполски

Професорът представи двутомника си “Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци” на 22 юни в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Сред гостите му бяха Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Йордан Ефтимов, Георги Лозанов, Копринка Червенкова, Михаил Неделчев и още десетки университетски преподаватели, писатели и литературоведи.

Цялата публикация „Литературният елит се събра на премиерата на Ивайло Знеполски“

В новата си книга проф. Ивайло Знеполски разглежда интелектуалната история на България през социализма

„Философия – прислужница на политиката“ е една от главите на двутомното изследване „Как се променят нещата“ на проф. Ивайло Знеполски. В нея се разказва за протеста на един аспирант в Софийския университет през 1962 г. – бъдещия президент Желю Желев, който на конференция на най-високо научно ниво дефинира „онази чудовищна проституция, на която философията беше принудена да се отдава“ и дори назовава поименно отговорниците за това.

В „Как се променят нещата” (с подзаглавие „От инциденти до голямото събитие”) Знеполски разглежда ключови моменти от интелектуалната история на България в периода 1956 –1989 г. – като се основава на богат документален материал и на непубликувани досега документи от държавни и частни архиви.

Площад „Славейков“

„Седмицата през погледа на проф. Ивайло Знеполски“ пред радио „Дарик“

Седмицата е през погледа на проф. Ивайло Знеполски.

Поводът – предстоящото представяне на новата му книга – „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие”.

Чуйте повече от проф. Знеполски в следващия разговор:

Шест колажа по „Как се променят нещата?“ от Ивайло Знеполски

Шест колажа по „Как се променят нещатаот Ивайло Знеполски

Ивайло Знеполски. „Как се променят нещата?“
От инциденти до голямото събитие.
Истории с философи и историци. 1 и 2 част,
Институт за изследване на близкото минало & Сиела,
София 2016,
551 + 398 стр.

Пространният текст на Ивайло Знеполски е методологически съществен, исторически първопроходен и е навярно най-силно разобличаващата комунистическия режим книга, издадена досега у нас.

в-к „Култура“, Брой 22 (2859), 17 юни 2016

В-к „24 часа“ представя на читателите си „Как се променят нещата?“

Историите на Желю Желев, Исак Паси, Николай Генчев и още философи събрани в два тома.

Проф. Ивайло Знеполски ги описа в “Как се променят нещата от инциденти до голямото събитие” Желю Желев, Николай Генчев, Асен Игнатов, Исак Паси, Илчо Димитров, Добрин Спасов, Иван Славов – такива имена на университетски преподаватели са включени в двете части на книгата на Ивайло Знеполски “Как се променят нещата от инциденти до голямото събитие”.

Цялата публикация „В-к „24 часа“ представя на читателите си „Как се променят нещата?““

Проф. Ивайло Знеполски говори за работата и последната си книга пред различни медии и предавания

Скоро след публичното представяне на своята новоизлязла книга „Как се променят нещата? От инциденти до Голямото събитие“ авторът проф. Знеполски разговаря с Бойко Василев пред аудиторията на „Панорама“, Българска национална телевизия (БНТ).

„Където миналото се среща с бъдещето“

Денят след вота, който променя всичко

Цялата публикация „Проф. Ивайло Знеполски говори за работата и последната си книга пред различни медии и предавания“

Литературен вестник с кратък отзив върху новата книга на проф. Знеполски

2016-06-08-lv-book-reviewЛитературен вестник – 08-14 юни 2016 г.

Ивайло Знеполски, „Как се променят нещата. От инциденти до Голямото събитие“. Първа и втора част. Изд. Институт за изследване на близкото минало, изд. „Сиела“, С., 2016, 552 стр., 17 лв. 400 стр., 15 лв.

Изследването на Ивайло Знеполски едва се побира в два тома, за да ни разходи из другата версия за случването на историята на НРБ. Въпреки че от заглавията на отделните глави става ясно, че обособява поне седем персонални случая (случаите Желю Желев, Николай Генчев, Асен Игнатов, Илчо Димитров, Кирил Петров, Добрин Спасов, Иван Славов и др.), авторът предпочита да развие понятията инцидент, събитие (секторно събитие или събитие-състояние) и Голямо събитие, за да изгради модела на събитийна верига, в чийто край е разпадането на комунистическия режим през 1989 г. С микроисторически финес е представена проблемна мрежа от действия, индивидуални избори и решения, чрез които репрезентативното и изключителното взаимно се тълкуват, за да разкажат една отминала епоха през собствената си изразителност. Ювелирно.