В новата си книга проф. Ивайло Знеполски разглежда интелектуалната история на България през социализма

„Философия – прислужница на политиката“ е една от главите на двутомното изследване „Как се променят нещата“ на проф. Ивайло Знеполски. В нея се разказва за протеста на един аспирант в Софийския университет през 1962 г. – бъдещия президент Желю Желев, който на конференция на най-високо научно ниво дефинира „онази чудовищна проституция, на която философията беше принудена да се отдава“ и дори назовава поименно отговорниците за това.

В „Как се променят нещата” (с подзаглавие „От инциденти до голямото събитие”) Знеполски разглежда ключови моменти от интелектуалната история на България в периода 1956 –1989 г. – като се основава на богат документален материал и на непубликувани досега документи от държавни и частни архиви.

Площад „Славейков“

„Седмицата през погледа на проф. Ивайло Знеполски“ пред радио „Дарик“

Седмицата е през погледа на проф. Ивайло Знеполски.

Поводът – предстоящото представяне на новата му книга – „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие”.

Чуйте повече от проф. Знеполски в следващия разговор:

Шест колажа по „Как се променят нещата?“ от Ивайло Знеполски

Шест колажа по „Как се променят нещатаот Ивайло Знеполски

Ивайло Знеполски. „Как се променят нещата?“
От инциденти до голямото събитие.
Истории с философи и историци. 1 и 2 част,
Институт за изследване на близкото минало & Сиела,
София 2016,
551 + 398 стр.

Пространният текст на Ивайло Знеполски е методологически съществен, исторически първопроходен и е навярно най-силно разобличаващата комунистическия режим книга, издадена досега у нас.

в-к „Култура“, Брой 22 (2859), 17 юни 2016

В-к „24 часа“ представя на читателите си „Как се променят нещата?“

Историите на Желю Желев, Исак Паси, Николай Генчев и още философи събрани в два тома.

Проф. Ивайло Знеполски ги описа в “Как се променят нещата от инциденти до голямото събитие” Желю Желев, Николай Генчев, Асен Игнатов, Исак Паси, Илчо Димитров, Добрин Спасов, Иван Славов – такива имена на университетски преподаватели са включени в двете части на книгата на Ивайло Знеполски “Как се променят нещата от инциденти до голямото събитие”.

Цялата публикация „В-к „24 часа“ представя на читателите си „Как се променят нещата?““

Проф. Ивайло Знеполски говори за работата и последната си книга пред различни медии и предавания

Скоро след публичното представяне на своята новоизлязла книга „Как се променят нещата? От инциденти до Голямото събитие“ авторът проф. Знеполски разговаря с Бойко Василев пред аудиторията на „Панорама“, Българска национална телевизия (БНТ).

„Където миналото се среща с бъдещето“

Денят след вота, който променя всичко

Цялата публикация „Проф. Ивайло Знеполски говори за работата и последната си книга пред различни медии и предавания“

Литературен вестник с кратък отзив върху новата книга на проф. Знеполски

2016-06-08-lv-book-reviewЛитературен вестник – 08-14 юни 2016 г.

Ивайло Знеполски, „Как се променят нещата. От инциденти до Голямото събитие“. Първа и втора част. Изд. Институт за изследване на близкото минало, изд. „Сиела“, С., 2016, 552 стр., 17 лв. 400 стр., 15 лв.

Изследването на Ивайло Знеполски едва се побира в два тома, за да ни разходи из другата версия за случването на историята на НРБ. Въпреки че от заглавията на отделните глави става ясно, че обособява поне седем персонални случая (случаите Желю Желев, Николай Генчев, Асен Игнатов, Илчо Димитров, Кирил Петров, Добрин Спасов, Иван Славов и др.), авторът предпочита да развие понятията инцидент, събитие (секторно събитие или събитие-състояние) и Голямо събитие, за да изгради модела на събитийна верига, в чийто край е разпадането на комунистическия режим през 1989 г. С микроисторически финес е представена проблемна мрежа от действия, индивидуални избори и решения, чрез които репрезентативното и изключителното взаимно се тълкуват, за да разкажат една отминала епоха през собствената си изразителност. Ювелирно.

1 февруари, Ден на жертвите на комунизма

В сутрешния блок на БНТ, „Денят започва с култура“ по повод „Деня за почит към жертвите на комунизма“ гостуваха проф. Ивайло Знеполски, директор на Институт за изследване на близкото минало, журналиста Христо Христов и социолога Любомир Пожарлиев.

Пълният запис от участието им можете да видите ТУК.

„Да четем житейските разкази в сравнителна перспектива“

Литературен вестник в своя 22 брой от 10-16 юни 2015 г. пулбикува предговора на проф. Знеполски от новоизлязлата книга на Институт за изследване на близкото минало „Това е моето минало“ т.3.

Да четем житейските разкази в сравнителна перспектива

През 2010 г. в поредицата „Минало несвършено“ на Института за изследване на близкото минало, съвместно с издателство СИЕЛА, бяха публикувани два тома под заглавие „Това е моето минало“.

Цялата публикация „„Да четем житейските разкази в сравнителна перспектива““

Теодора Драгостинова говори за „културното проникване“ в САЩ по време на Студената война

Интервюто на доц. Теодора Драгостинова се излъчи по Българското национално радио на 10 април 2014 г.

Институтът за изследване на близкото минало, Фондация „Америка за България“ и Червената къща представят днес публичната лекция на доц. Теодора Драгостинова от Департамента по история към Университета на Охайо, САЩ на тема „Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век“

Докато през 70-те години тези културни събития бяха интерпретирани като „културен пробив” или „проникване”, наскоро имаше опити периодът на разгърната културна дипломация да се представи като „културно отваряне“ на България към света.

Цялата публикация „Теодора Драгостинова говори за „културното проникване“ в САЩ по време на Студената война“

„Наследството на комунизма е генератор на ксенофобия“

Проф. Ивайло Знеполски: Наследството на комунизма е генератор на ксенофобия (3 дек. 2013 г.)

С проф. Ивайло Знеполски, философ, културолог, изкуствовед, разговаря Генка Маркова

– Има ли ксенофобия в българското общество, проф. Знеполски? Според последни данни на социолози всеки трети иска имигрантите да се гонят от България.

Цялата публикация „„Наследството на комунизма е генератор на ксенофобия““