Anthropological Survey
Editor: Daniela Koleva
Published by the Institute for Studies of the Recent Past and Ciela Publishers with the kind support of CEE Trust Bulgaria.
Sofia 2010
All interviews were conducted under the framework of ISRP project “Knowledge and Memory Policies”.
ISBN: 978-954-28-0714-5
Additional information is available only in Bulgarian!
Или място на надежда?
Април 2008-ма, за първи път в Белене. Знаем къде отиваме: ако съвременните българи, особено по-младите, са чули нещо за Белене, то е свързано преди всичко с комунистическия концлагер и едва напоследък – с толкова оспорвания проект за атомната електроцентрала. Книгите, които сме чели, и филмите, които сме гледали, са превърнали за нас Белене в символ на българския комунистически ГУЛаг. Тъкмо заради това искаме да го посетим. Отиваме, за да се запознаем с мястото, да съберем спомени на хора, които са расли край лагера или дори са работили в него, да разговаряме с възрастни и млади и да се опитаме да разберем дали и как това минало присъства в настоящето на общността – в пространството на града и в паметта на неговите жители.
…
— Даниела Колева —
СЪДЪРЖАНИЕ
- С нашето присъствие трябва да възпитаме тези хора
- Пак останах жив, не можаха да ме убият
- От работа се гърбавее, не се хубавее
- С търпение и умение
- Бутилка червено вино и две-три кюфтета
- Били сме съгласни, няма как
- И сега най-много обичам хляба
- Само страх усетихме
- Като кажеш “Белене”, косъмът им настръхва навънка
- Не съм отишъл да убивам хора
- Най-хубавото ни беше, когато бяхме млади
- Обичам да съм на полето с хората
- Два лъва от кал
- Трябва да не се оставяш
- И да ми е било неприятно, съм го преглъщал и не искам да говоря
- Не съм против партията, а против насилието
- Баща ми е бил свещеник, пък аз съм атеист
- Всичко ни е било много трудно, обаче имаше начин
- Но с всичко много труд, много труд, двамата
- Дадена идея трябва да се защитава, ако я считаш, че е справедлива
- Целият ми живот е бил борба
- Винаги е имало глад за кадри, които да вършат работа
- Научихме ги сами да ходят
- Не сме били богати, нокой не ни е помагал
- Важното беше, че ние долу-горе сме добре
- Весело момче бях и те мислеха – безотговорна личност
- Работя, без да се замислям какво ще стане с мен
- Винаги е било лесно да правим еуфорията
- Който си обича работата, не може да не върви