Съставител: Даниела Колева
Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017
ISBN: 978-954-28-2325-4
Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.
В книжното издание на тома на базата на предишния ни опит и научната практика в устната история имената на интервюираните хора не са посочени. След излизането на книгата много от тях изрично пожелаха имената им да бъдат обявени. Публикуваме ги по-долу в съдържанието, а скоро ще изготвим и притурка към печатната книга. (ИИБМ)
Спомените, събрани в този том, са записани в хода на пространни биографични интервюта, които дават пълна свобода на участниците да построят своя разказ и да поставят акцентите в него според собственото си виждане. За разлика от преобладаващото множество проекти сред евреи, преживели Втората световна война, основната тема беше не толкова войната и репресиите против тях, колкото смяната на епохите и масовата емиграция (т. нар. алия) на българските евреи в Израел след края на войната: мотивите на заминаващите и на тези, които са останали; раздялата и пътуването; връзките между роднини и приятели след това, особено след 1967 г., когато са прекратени дипломатическите отношения между двете държави; активизирането на контактите след 1990 г. и възраждането на еврейската идентичност и общност в България.
Говорещите в тази книга защитават различни позиции, понякога го правят със страст и непримиримост. Няма го “равното усещане”, от което се опасява една от събеседничките в началото на своя разказ. Техните спомени влизат в диалог помежду си, допълват се и се подкрепят, някъде се коригират или оспорват.
От съставителя
СЪДЪРЖАНИЕ:
Благодарности
Въведение: Мнемозина с двойно гражданство
Разкази от България
- Под погледа на младите се преиначава споменът на възрастните (Ивет Анави)
- Останахме тука само убедени комунисти (Виктор Барух)
- Идеалът за прав път (Анжел Вагенщайн)
- Жалоните на моята работа (Сабетай Моис Майер)
- Кварталът на бедните евреи (Марго Леви)
- Може с вас да сме равни, но вашият бог е различен от моя (Софи Данон)
- Аз се чувствах отговорна за старите си родители (Корина Соломонова)
- Аз съм единствената от моето семейство, дето толкоз дълго съм живяла (Леа Бенйозефова)
- Да направиш едно добро е вече мост (Хени Лорер)
- Най-приятният празник беше 24 май (Аврам Натан)
- Тревоги след тревоги, раздели след раздели (Ида Финци)
- Все едно късаш гердан с много мъниста (Симон Виктор Епщайн)
- Момчето, което се смее (Ицхак Финци)
- От живота си не съм недоволен (Исак Исаков)
- Мечтаех барабан да имам (Аврам Папаро)
- Да видим и да викаме „Ура“ (Леон Бенатов)
- Ах, колко бяхме ние рошави! (Чавдар Шинов)
Разкази от Израел
- Носехме типичните качества на българите (Мати Джераси)
- Дойдохме с голямото желание да построим тази държава (Моис Паси)
- Ново семейство в нова страна (Нисим Ниньо)
- Понеже бяхме първи в българския език, преписваха от нас (Ицхак и Виви Машиах)
- Чувствах, че моите корени са в Израел (Аврам и Леа Бенадор)
- Национално движение като българското Възраждане (Самуил Ардити)
- Аз имам вяра в това, че съм щастлив човек (Йосеф Нисимов)
Огърлица от перли (Меди Бенадо) - Аз съм като турбина, трябва да правя нещо (Бети Леон)
- Започна лека-полека да се връща езикът при мене (Ница Бар Нес)
- Помня една младост, красива младост (Моше Мосек)
- Оазис на българската реч, на българските спомени (разговор в пенсионерски клуб на българските евреи в Бат Ям)