Теодора Карамелска, доктор по философия и научен сътрудник към Института по социология към Българска академия на науките публикува своята рецензия върху книгата на Михаил Груев и Алексей Кальонски „Възродителният процес“. Мюсюлманските общности и комунистическият режим: политики, реакции и последици в списание Foreign Policy.
В началото на „Спасеният език“ нобелистът Елиас Канети описва детството си в Русе: „Чудесен град за едно дете, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем-осем езика. Освен българите, повечето от които идваха от селата, имаше и много турци – те населяваха своя квартал, граничещ с квартала на шпаньолите (еврейска общност – бел. ред.), нашия. Имаше и гърци, албанци, арменци, цигани. От отвъдния бряг идваха румънци, срещаха се и руснаци… Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук. Там останалият свят се наричаше Европа.“ (Канети 2008: 13).
Само няколко десетилетия по-късно пъстрото множество, населяващо в началото на ХХ век не само дунавското пристанище, е подложено на поредица от асимилационни кампании от страна на българската държава; кампании, които постепенно маргинализират етнокултурните малцинства. Оживените им гласове и езици замлъкват, задушавани нерядко от целенасочено насилие. След 70-те години на ХХ век то се превръща в неизменен елемент на тоталитарната система, стремяща се към етнически хомогенна и „единна социалистическа нация“.
…
Теодора Карамелска, сп. Foreign Policy, 28 януари 2009 г.
