Вестник „КУЛТУРА“ публикува на страниците си съкратена версия на доклада на Деян Деянов, представен в рамките на международната конференция „Мълчанието за комунизма“, 01-02 декември, 2007 г., София.
Пражките събития от 1968 г. (както и Будапещенските от 1956) са знакови за Лениновия експеримент: декретното отнемане на капиталовите мотивации все по-малко може да бъде легитимирано чрез комунистическия дискурс. Тъкмо тук се натъкваме на един проблем, поставен от Хавел през 1978 г., който теоретически може да бъде обобщен така: комунистическата идеология вече не интерпелира, комунистическите символи не са ефикасни, комунистическите лозунги са загубили илокутивната си сила; но въпреки това комунистическият дискурс не само не се оттегля от всекидневието, а сякаш придобива нови функции и му вдъхва живот. Ето началото на Хавеловия мисловен експеримент, чрез който той поставя този проблем: Управителят на един зеленчуков магазин е поставил във витрината между лука и морковите лозунга: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!‛. Защо е направил така? Какво е искал да сподели със света по този начин? Наистина ли е така запален от идеята за обединението на пролетариите от всички страни? Толкова ли е силно неговото вдъхновение от лозунга, та да изпитва непреодолимата потребност да запознае обществеността със своите идеали? В текста си ще възпроизведа Хавеловия мисловен експеримент, поставяйки зеленчукопродавача под социологическия микроскоп на мрежовия подход, и ще предложа решение на проблема на Хавел, което до голяма степен се отличава от неговото. Ще наричам оттук нататък този проблем „проблем за дефицита на символна власт през 70-те и началото на 80-те години‛.
Мрежовият подход към историческата социология на социализма и към събитията от 1989 г., който следвам тук, беше скициран в ръкописа на Андрей Райчев „Втората мрежа‛ в началото на 80-те години на миналия век и беше подет от нас с Андрей Бунджулов в поредица от публикации през 90-те години. Неговата логика може накратко да се предаде така: т. нар. декретно отнемане на капиталовите мотивации след руската революция от 1917 (и след нейната експанзия след 1945 г. в Европа) има за структурен ефект икономиката на дефицита (по Янош Корнай), а оттук – дефицита на икономическа и политическа власт; решението на структурните противоречия на икономиката на дефицита е възможно само благодарение на компенсаторните функции на т. нар. втори мрежи – по техните канали, чрез една „двойна игра‛, където под формата на „дай, за да получиш‛ се натъкваме на една структура на размяна на дарове, чрез която се компенсират както стоковият дефицит, така и дефицитите на икономическа и политическа власт; релегитимирането на капиталовите мотивации – според този мрежови подход – също беше структурен ефект на мрежовите игри; нарекох заинтересованите от това релегитимиране агенти „трета мрежа‛. (Надали си заслужава да подчертавам колко много този подход дължи на рефлексивната социология на Пиер Бурдийо.) Тук ще скицирам такова обобщение на теорията ни, което да я разпростре и до проблема за дефицита на символна власт, който досега не беше засяган от нас. Избрал съм версията на теорията, предложена от Иво Можни съвсем независимо от нас в началото на 90-те години в книгата му „Защо така лесно…‛ (въпреки критиките си към нея), тъй като тя поставя далеч по-силен акцент на събитията от 1989 г. като ефект, до голяма степен предизвикан от този дефицит на символна власт.
…
Пълният текст на статията може да прочетете тук.