Интервю на Таня Джоева с директора на Институт за изследване на близкото минало проф. Ивайло Знеполски на http://trud.bg.
– Проф. Знеполски, много популярни станаха снимки, на които Тодор Живков се превръща в Бойко Борисов. Вие как разчитате този колаж?
– Колажът е в традициите на карнавалното и подигравката с големите фигури. Играе се на два архетипа – човека от народа и големия властови ресурс. Живков сменяше хората, както си искаше, вадеше учени от Софийския университет и БАН. Всички те бяха зависими от него, защото нямаха политическа тежест. Идваха от експертни кръгове, нямаха база в дълбоко консервираната комунистическа партия. Горе-долу същата ситуация има при Борисов. Голяма част от неговите експерти нямат политическа легитимност вън от неговата харизма. Ако той оттегли подкрепата си, те губят политическо битие.
– А какви са разликите?
– Наивно е да се смята, че придобиването на чертите на стария диктатор ни връща към принципите на старата диктатура. Бойко Борисов е субект от новия демократичен политически ред. Има разлика и в стила на публичното присъствие и речника. Борисов е директен, откровен, понякога доверчиво наивен. Което е един от проблемите му. Тази спонтанност води до реплики, които се налага да преразглежда. Живков беше майстор на дървения език на комунистическия апарат. В личен кръг се е шегувал, даже подигравал със социализма, но официалното му лице е говорител на системата. Няма спонтанност, всичко е пресметнато. Културата му е свързана с традиционната селска култура, макар че обичаше да се обгражда с интелектуалци и да ходи с тях на лов. Всъщност харесваше интелектуалци, които произхождаха от същата селска традиционна култура.
Борисов е представител на културата на градската периферия и на махалата. При него няма лукавство и хитруване. Има шармантен, разигран мачизъм, свързан със спортен хазарт.
– Оживени коментари предизвика и комплиментът на Борисов към построеното от Живков. Вие сте автор на изследването “Българският комунизъм”. Съгласен ли сте с думите на премиера?
– Те са неприемливи за мен. Напоследък Борисов търпи упреци в медиите, че реже много ленти. Той спонтанно решава да бъде скромен и казва: “Аз нищо не съм направил.” Като трябва да се сравни с някого, му идва наум Живков. Не изключвам и човешка симпатия. Борисов му е бил охранител, имал е контакти с него във времето, когато старият диктатор е бил в немилост, в старческа слабост, проявявал е човешки черти или страдания. Борисов е сърцат човек и може да се трогне. Но министър-председателят на България трябва да има ясно отношение към миналото. Той го изразява и дори се опитва да се включи в антикомунистическия дискурс, но когато се усети заплашен от наследниците на БКП. Той персонализира отношението към периода, но оценката за самия период не я е изяснил за самия себе си.
– “Труд” пресметна, че от средната заплата през 1989 г. е можело да се купят 1055 кг хляб, сега – близо половината по-малко. На социалната сигурност ли се дължи носталгията?
– Ако сега накараме човек да живее по онези стандарти, той ще бъде най-нещастният в тази страна. Животът в затвореното общество с ниски битови условия без познаването на световните стандарти за живот, почивка, хранене, транспорт, превръщат хората в невзискателни, дребни, пасивни, затворени в малката сигурност персонажи. Безперспективна позиция.
Ако кажем какво не е било достъпно при комунизма – от пастата за зъби Colgate до бронирания “Мерцедес”, ще видим разликата във ветрилото на консумацията. Но да не оставаме при разговора за количеството хляб. Само хляб не стига…Основното настроение не е носталгия, а разочарование, несбъднатите очаквания от промяната.
– Сравнението показа още, че преди 1989 г. най-добре платени са били учените. Сега знаем дертовете на БАН, на СУ… Защо е тази драматична промяна?
– В затворената система на комунизма, където всички са мобилизирани в изпълнението на партийната програма за движение към светлото бъдеще, има два опасни сектора – науката и културата. Затова и те са третирани като идеология и като част от идеологическата работа бяха добре платени.
Може би затова след 1989 г. на интелигенцията се гледаше с лошо око. Обвинявана е за консерватизъм и стари практики. Сега говорим за реформа. Но нямаме ясна дефиниция за понятието реформа. Едни казват, че реформата е съкращения, други, че е подобряване на качеството.
Качеството не може да се подобри без сериозни инвестиции и тук не трябва да има никакви илюзии! Трябва да се тръгне от добро финансиране. Орязването ще доведе до още травми, които ще попречат на реформата.
– Но сега правим точно това – орязваме.
– Достатъчно е да има 2-3 г. на колебание, за да изтекат и малкото кадърни хора, останали в България. Научната и преподавателската кариера губят всякаква привлекателност. Доцент в СУ получава по-малко от ватман или шофьор в градския транспорт?! Как тези хора да правят качествена наука и образование. Няма техника, литература, кабинети.
– Защо протестиращи от СУ освиркаха парламента? НС даде 2 млн. лв. на Алма матер. Председателят на НС укори ректора за това отношение.
– Ректорът на СУ да не е Тодор Живков на преподавателите… Два милиона са мил жест, обаче не са политика.
Прокрадна се становището да даваме на специалности, които формират необходими за нашата икономика специалисти. От другите да съкращаваме. Тук се крие голямо недоразумение и голяма опасност. Аз бих защитил “безполезните” специалности. Имаме министър египтолог. Лесно е да кажем: кой пък се интересува от древен Египет… Да затворим ли египтологията?
Същото важи за различните филологии, философии, културология и др. Върху тези специалности се формират културни хора и се гради гражданското съзнание. Освен точни науки трябва да се изучават моралът, законите на обществото. За да може, когато станеш министър, да имаш социална чувствителност, а не да си компетентен само в твоята тясна сфера.
– Говорите за министър Дянков?
– Познавам и други преди г-н Дянков с чисто счетоводителска позиция. Г-н Дянков понякога говори по начин, недопустим за един политик. Има неща, които може да са верни, но не можеш да ги кажеш. Ако политическото пространство се зарази с агресия, става неуютно.
– А какво да се прави с БАН, проф. Знеполски?
– БАН е сложен конгломерат. От една страна, са институтите, от друга – централното управление. Институтите, които се занимават с точни науки, подготвят качествени кадри. Срещу хуманитарните има повече възражения. Централното тяло на БАН е изключително архаична система за възпроизвеждане. Ако човек наблюдава изборите за член-кореспонденти и академици, ще види, че става въпрос за възпроизвеждащи се кръгове, най-често свързани с кръгове, близки до старата номенклатура. Това е затворена сфера, където нищо свежо, нищо “чуждо” не може да влезе. Не прилича на Френската академия, нито е селекция, която отразява националния интелект.
– Президентът Първанов даде старт на движение Алтернатива за българско възраждане. Какво бъдеще го очаква?
– Откровено казано, не разбрах за каква алтернатива става дума.
– Какво в живота ни има нужда от алтернатива?
– Най-трудно днес се формулират алтернативи. Глобализацията и евроинтеграцията диктуват дневния ред. Например забавлявам се, когато от “Синята коалиция” говорят така: ние се обръщаме към десните избиратели, десният проект предполага и т. н. Не чуваме подобни думи от Саркози, Берлускони, Меркел. Не чуваме френски или немски социалисти да говорят за ляв избирател. Има дискусии за социалната държава, за здравеопазването, образованието, икономиката. Трябва да се търсят решения, които засягат много хора, а не локални сектори на избиратели. Този, който се адресира към строго локализирани групи избиратели, няма политическо бъдеще.
Това отразява състоянието на обществото, разпадащо се на конгломерат от индивиди и егоизми. Двуполюсният модел изживява тежка криза. В политическото пространство нахлуват персонални проекти – на царя, на Борисов, на Първанов.