Благодарение на нашия колега Тони Николов и независимия електронен сайт за културата в изкуството и обществото „Въпреки!“ можете да прочетете още за дебата върху „Интелектуалците, комунизмът и демокрацията“ с участието на писателите Георги Господинов, Георги Мишев, Захари Карабашлиев, Теодора Димова и изследователите Пламен Дойнов (водещ на дебата), Ивайло Знеполски и Георги Лозанов.
Той се проведе на 25 май 2021 г. в Огледалната зала на Софийския университет. Присъствието беше ограничено заради пандемичните мерки, но целият разговор беше излъчван на живо в електронна среда, а записът също е качен на сайта ни.
Фотография: Стефан Марков, Въпреки!
Възможно ли е да се мисли историята „през“ фигурите на интелектуалците? Има ли специфични времена на интелектуалците в българската история, когато те задължително излизат на преден план и дори „оглавяват“ събитията?
Що е интелектуалец и каква е неговата обществена роля – в мълчаливата съпротива срещу режима или в ролята на „народен трибун“? И къде днес са въобще интелектуалците? Написа за „въпреки.com” Тони Николов, журналист и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, главен редактор на Портал „Култура” и списание „Култура“.
Ето само някои от целия регистър с въпроси, които Института за изследване на близкото минало, ръководен от проф. Ивайло Знеполски, отправи преди публичния дебат „Интелектуалците, комунизмът и демокрацията. Ненамираемата идентичност“, който се проведе в Огледалната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 25 май т. г. Веднага бързам да кажа, че в първата част на дебата взеха участие някои от най-големите имена на съвременната българска литература – писателите Георги Мишев, Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Теодора Димова, което само по себе си е много сериозна заявка. Водещ на дебата бе литературоведът проф. Пламен Дойнов, а във втората част чухме и тезите на проф. Ивайло Знеполски и доц. Георги Лозанов. И така, има ли и имало ли е „велики времена“ за интелектуалците в най-новата ни история? И ако да – кога и с какъв успех?