EkipNews.com публикува рецензия за наскоро излязлата книга на д-р Момчил Методиев на тема „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944 – 1989)„.
Излезе първата книга за отношенията между комунистическата държава и Българската православна църква
Българските читатели вече могат да получат достоверна представа за процесите, протичали в БПЦ под влиянието и натиска на комунистическия режим. Проблемът е изследван в наскоро излязлата книга на Момчил Методиев „Между вярата и компромиса“, издание на Института за изследване на близкото минало. Още с представянето си трудът на г-н Методиев предизвика неподправен интерес и това разкри нуждата, която българското общество изпитва от научно интерпретирана информация за скритата страна от съществуването на БПЦ под контрола на комунистическата държава.
Книгата представа автентична картина на трудните отношения между власт и църква в периода 1944 – 1989 година. Огромно нейно достойнство е строго научният подход и солидната документална база. Самият автор предупреди, че не смята третираната проблематика за изчерпана и подчерта необходимостта от продължаване на изследователската работа.
Момчил Методиев не само коректно представя факти, а насочва вниманието на читателите към произтичащите от тях въпроси с очевидното желание да разшири и интензифицира обществения дебат по тях. Източниците, използвани от автора, са надеждни, а достойнство на изследователския му подход са дисциплинираното придържане към рационалната интерпретация на фактите и пълното въздържане от недостатъчно подкрепени спекулации. “За написването на тази книга са използвани архивите на държавните институции, ангажирани с прокарването на политиката към Православната църква, които и налагат някои от ограниченията на изследването. На първо място е използван и цитиран архивът на Комитета по църковни въпроси (Дирекция на изповеданията), съхраняван в момента в Министерството на външните работи. Това е най-представителният източник за отношенията между Църквата и държавата от комунистическия период, който покрива всички аспекти от техните отношения. За щастие на изследователя той не се отличава с особен вкус към пикантерията, а където тя съществува, съзнателно не съм цитирал данни, които могат да увредят репутацията на трети лица, нямащи отношение към обекта на изследването.
Освен архивния фонд на Комитета по църковни въпроси са ползвани и документи на Св. синод до средата на 60-те години, предадени на Централния държавен архив, които в голямата си част съдържат протоколи от заседанията на Синода и взетите решения. Частично са ползвани архивите на Служба „Културно наследство” към Министерството на външните работи, както и отделни документи от архива на БКП.
Частично са ползвани и архивите на Първо главно управление на Държавна сигурност, които имат отношение към неговата дейност по линия на Църквата зад граница. Те са основен източник за агентурните псевдоними на някои от важните членове на висшето духовенство, както и на влиятелните в църковните среди светски лица. Изнесените данни в това отношение обаче не са пълни, най-малкото защото основната дейност по линия на православното духовенство е била извършвана от Трети отдел на Шесто управление на ДС. Въпросът със сигурност ще търпи развитие и в бъдеще, тъй като предстои сега действащата Комисията по досиетата да извърши проверка на настоящите членове на Св. синод” – пише авторът в уводната част.
Г-н Методиев застава зад становището, че по време на комунистическото управление БПЦ все пак е била по-скоро “репресиран организъм”, отколкото казионна организация. Той определя държавната политика за обезличаване на църквата като ключов фактор за разбирането на поведението на църквата. В такъв план е анализиран и разколът в БПЦ в началото на 90-те години, довел до появата на Алтернативния синод.
В заключение авторът прави като цяло нерадостни изводи за състоянието на БПЦ в наше време, като,за щастие, спестява на читателя войнстващия апокалиптичен песимизъм, станал твърде модерен в публичното говорене за проблемите, свързани с комунистическото наследство: “…В същата оптимистична линия може да се впише и израстването на ново поколение енорийски свещеници, значително по-добре образовани и много по-мотивирани от своите предшественици, които дават надежда за възраждането на енорийския живот. Макар и не особено съществено, през последните години може да се говори и за известно увеличение на броя на монасите. Повод за оптимизъм дава и регистрираното от социолозите сравнително високо доверие в Църквата, въпреки че голяма част от запитаните остават незапознати с основните догмати на Православната църква . Всичко това описва сложна и нееднозначна картина, но както често е отбелязвано, не може да се очаква от едно секуларизирано общество, доминирано от релативистични нагласи и неясни ценности, да има силна Църква и убедителна висша църковна йерархия”.
EkipNews.com, 20.03.2010 г.