„…история на европейското и българското откриване…“

Заглавието на тази книга можеше да бъде „Семиотика и идеология“. Но към него трябваше да добавим и история, защото Ивайло Знеполски изкусно играе с различните видове дистанции, непрекъснато се изтегля в ракурси, които му позволяват да реконструира контексти и да ги коментира историко-критически. Книгата уж „събира“ стари студии и предговори, но включва и обшиирна нова част, която издига предишните текстове на метакритическо равнище. Всъщност през цялото време четем история на европейското и българското откриване на семиологията на Барт, Лотман и Еко, проследяваме включването им тъкмо в европейската и българската интелектуална активност между 60-те и 90-те години на XX век. Това е особен моноспектакъл върху сцената на хуманитарните науки: вчерашният семиотик Знеполски бива коментиран от друг Знеполски, който днес е по-скоро историк на идеите и по този начин създава специфична нова интелектуална история през фокуса на феномена „семиотика“.

Пише „Литературен вестник“ в рубриката си за нови книги „Витрина“, бр. 29, 2019 г. за последната книга на Ивайло Знеполски „Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко