Доц. Бойко Пенчев рецензира на страниците на в-к “Литературен вестник” наскоро излязлата книга на Институт за изследване на близкото минало “История на Народна република България. Режимът и обществото“.
Коментарите на автора станаха известни първо по време на публичното представяне на тома през декември месец 2009 г. в Софийския университет. Сега те стават досъпни и за широката публика чрез страниците на вестника.
История на тоталитарната власт и грижа
“История на народна република България. Режимът и обществото (съст. Ивайло Знеполски)” не идва на празно място. Най-близкият контекст на внушителния том (716 страници) е поредицата от книги, издадени от Института за изследване на близкото минало, чиито автори са в по-голямата си част и автори на отделните студии в “Историята”. Веднага трябва да се подчертае обаче, че тези студии не са съкратени версии на съответните книги, а специално написани текстове, подчинени на един общ проект. И макар през последните десетина години да се натрупа доста книжнина върху периода 1944-1989 г., спокойно можем да кажем, че “История на НРБ” е нещо уникално – най-вече като тематичен и проблемен обхват. Не познавам друго изследване, което да прави такъв изчерпателен разрез на различните полета на обществения живот при социализма – политическа история, социална история, история на институциите, история на производството на историческо знание… Всъщност това е преди всичко история на политиките на режима в различните социални полета и съответно различните практики на контрол. История на «грижите», правещи тоталитарната държава именно тоталитарна.
Внимателният читател може да забележи как «История на НРБ» всъщност проблематизира два мита или клишета на приблизителното знание за близкото минало. Първото е лесното обобщение – «Това е времето, в което властваше Партията». Да, безспорно, но какво представлява Партията? В един ироничен хорър-разказ на Алек Попов от средата на 90-те Ленин и болшевиките са представени като зли извънземни или може би демони, но във всеки случай определено като не-хора. Привеждам този литературен пример, защото хиперболозира характерната за първите години на Прехода склонност комунизмът да бъде мислен като накакво чудовищно «външно» на човешкото, като зло, който неизвестно как се вклинява в социалната тъкан и след това си отива, преди да сме разбрали какво всъщност представлява. Именно затова е особено важен начинът, по който например Александър Везенков в своята студия “Еднопартийната система: БКП и управлението на страната” подробно и педантично обяснява какво всъщност представлява този всеобхватен контрол на БКП, как е бил осъществяван, какъв е бил “интерфейсът”, с който партията се намесва непрекъснато и моделира живота. В същата посока работи студията на Момчил Методиев за ДС – какво е представлявал Комитетът за държавна сигурност, променял ли се е като структура и задачи и т.н.
Вторият мит, който «История на НРБ опровергава, е че комунизмът е догматична, «дървена»идеология.
…
Бойко Пенчев, в-к “Литературен вестник”, 20-26 януари, 2010 г., бр. 2, год. 19
