Истории с философи и историци: Желю Желев, Николай Генчев, Асен Игнатов, Исак Паси, Илчо Димитров, Добрин Спасов, Иван Славов и други… (1-2 тома)
Автор: Ивайло Знеполски
Издание на Институт за изследване на близкото минало и „СИЕЛА“
София: 2016
ISBN: 978-954-28-2043-7
Изследването, довело до тези резултати, получи средства от Европейския съвет за научни изследвания по Седма рамкова програма на Европейския съюз (FP7 / 2007-2013) ERC / договор No. 269608.
СЪДЪРЖАНИЕ
Първа част
ВЛАСТТА В УНИВЕРСИТЕТА
Първа глава:
ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА „СТАРАТА“ НАУКА, РЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА „НОВАТА“ СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАУКА. ОТКЛОНЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОЛЕБЛИВАТА ДЕСТАЛИНИЗАЦИЯ
1. Десталинизация и ресталинизация в полето на Университета
2. Цербери и плахи млади учени – конфузни съжителства в
„новия университет“
3. Философията – прислужница на политиката: протестът на
един аспирант
4. Събитийният субект. Раждането на субекта в
индивидуалното действие
5. Употреби на „преобърнатото“ политическо говорене
6. Прегрешения срещу вярата: Желю Желев пред партийната Темида.
Видове дискурси – на обвинението, на защитата и на обвинения
7. Радикална честност или пресметлива прагматичност?
8. Възникване на съзнанието за общност. Малките групи
и гражданското общество
9. Структура и събитие в постсталинското общество
10. Двойствената употреба на марксизма. Конфузията между
официозния и критичния дискурси
Втора глава:
ОТКЛЮЧВАНЕ НА ПРОЦЕС НА СОЦИАЛНА ИНТЕРАКЦИЯ.
ИНЦИДЕНТИ В ЦИТАДЕЛАТА НА МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКАТА ОРТОДОКСАЛНОСТ
1. От неформална към медийна публичност. Философската
есеистика на Иван Славов
2. Асен Игнатов – критика на догматичното мислене и разказ
за еманципацията
3. Марксизмът-ленинизмът срещу артистичната критика.
Откриване на сезона за „лов на вещици“
4. Случаят Исак Паси. Между научната позиция
и дискурсивните стратегии
5. Добрин Спасов между научно новаторство и класовия
ангажимент. Приноси в две нови дисциплини – символна
логика и семиотика
Трета глава:
СЛУЧАЯТ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ. МЕЖДУ ИСТИНАТА И АВТОРИТЕТА – СЪЗДАВАНЕТО НА „РЕВИЗИОНИСТИТЕ“
1. Опити за философска позиция в контекста на съвременността
2. Изобретателността на „малкия човек“ в битката за оцеляване.
Желев – стратегии за публичност и комуникация
3. Аспирантът Желю Желев и академик Тодор Павлов
4. Самиздат в границите на легалността. Скандалът –
стратегия за публичност в затворената система
5. Конструиране на научния факт чрез „преводи“, заместващи текста
6. Как функционира неформалното публично пространство?
7. Курс към „прочистване“ на специалност „Философия“
8. Опити за „партизанска“ философска борба. Поколенческият
дискурс като дегизирано политическо говорене
9. Мрежовият характер на властта. Партийни тревоги
около поколенческия фактор
Четвърта глава:
СЛУЧАЯТ ИВАН СЛАВОВ. МЕЖДУ ЗАПЛАХАТА ОТ СОЦИАЛНО МАРГИНАЛИЗИРАНЕ И МОРАЛНАТА САНКЦИЯ НА ГРУПАТА
1. Всекидневни колегиални съучастия срещу практиката на доноси 2. Личният живот на Иван Славов – повод за политически шантаж 3. „Предателството“ на Иван Славов – лична драма и изпитание
за кохезията на групата
4. История с много продължения
5. Отлъчването от групата като загуба на идентичност
6. За оценката на действия, извършени по принуда,
в условията на несвобода
7. Неуспешен опит на догматиците за овладяване
на специалност „Философия“
8. Да възпитаме възпитателите. Две програми за превръщане
на философията в пропагандаторска дейност
Пета глава:
СЛУЧАЯТ НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ. ИНЦИДЕНТИ В ПОЛЕТО НА ИСТОРИОГРАФИЯТА ИЛИ ЖИВОТ В ДВА ПАРАЛЕЛНИ СВЯТА
1. Разширяване на полето на солидарност. Историците – страна
в конфликта във Философско-историческия факултет
2. Ранният Николай Генчев и историята на Алжирската революция
3. За една История национална, не класова. Критика
на историографията – „прислужница“ на политиката
4. Преминаване на индивидуалния разказ в социална история.
Разкъсване и съшиване на физическия автор и неговите идеи
5. Нови предизвикателства към официалната историография.
Налагане на дебат за политическата система в България
между двете световни войни
6. Николай Генчев – принципът на „двойната контингентност“
7. Позиционни войни на младите историци за оцеляване след
погрома на Пражката пролет 1968 г.
8. Двойна употреба на Първичната партийна организация.
Николай Генчев – експерт по „партизанска“ борба
в джунглата на партийната йерархия
9. Неуспешни опити на властта за неутрализиране на научното поле
Шеста глава:
СЛУЧАЯТ ИЛЧО ДИМИТРОВ. В ТЪРСЕНЕ НА ПОЛЕЗЕН ХОД В РАМКИТЕ НА СИСТЕМАТА – МАЙСТОР НА СОЦИАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ
1. Проблемът за субекта на писането
2. Оспорване на опростената пропагандистка версия на
българската история между двете световни войни
3. Илчо Димитров и Тодор Павлов – историческата фактология
срещу класово-партийната целесъобразност
4. Илчо Димитров и Николай Генчев. Проблемът за понятията –
различни подходи срещу „езиковия плен“
5. Жанрът „писма до вожда“. Социалната комуникация
в затвореното, суперцентрализирано общество
Седма глава:
СЛУЧАЯТ АСЕН ИГНАТОВ. ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА ОФИЦИАЛНО РЕГЛАМЕНТИРАНОТО ПОЗНАНИЕ. ФИЛОСОФИЯТА КАТО ТЕМАТИЗИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА СИТУАЦИЯ
1. Програма минимум за развитието на социалните науки.
Отчуждението при социализма
2. Основите на една антропологична критика на живота в
„реалния социализъм“. Връзката между индивидуалната
и обществената автономност
3. Партийният съдебен процес срещу Асен Игнатов. Плаха
солидарност и отслабени връзки в „групата“
4. Разпадане на биографиите. Живот в лъжа и чрез лъжа
5. Инцидентът и неговата социална и политическа топография
6. Интелектуалците при социализма. Наброски към една
реформаторска програма
7. Първата дисертация на Асен Игнатов. Идеологическо покушение
върху науката – за функционирането на комунистическата система
8. „Конкретното и абстрактното“ – за евристичната роля на
„неистината“. Критика на абстрактния историзъм
9. Изненадващо избавление – deus ex machina и двусмисленост
на височайшето „помилване“
10. За днешната полза от досиетата. ДОП „Технократ“ –
Асен Игнатов, видян през досието му
11. Асен Игнатов за една „философия в действие“ – критика
на „несиметричните отношения“ в образователния модел
12. В контекста на Пражката пролет 1968 г. „Тъга и порив на епохата“ – предизвикан или инсцениран инцидент?
13. Демонстративно нарушавани забрани – отказ
от научен изолационизъм
14. Краят на едно дълго административно убийство
Осма глава:
СЛУЧАЯТ АСЕН ИГНАТОВ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ). АЛТЕРНАТИВИ ПРЕД БЕЛЯЗАНИЯ ЧОВЕК
1. „Разоръжаване“ и „самокритика“ – ключови понятия
в дискурса на властта
2. Една българска рецепция на Хайдегер и форми на употребата му
3. Деконструкцията на Хайдегер като преживяване на собствената
екзистенциална ситуация. Изграждане на „проект“ за себе си
4. Втората провалена дисертация. Играта между истината
на историческата фактология и „логиката на историята“
5. Научна парадигма и научна общност в условията
на еднопартийна диктатура
6. Държавна сигурност установява „оперативен контакт“
с Асен Игнатов – двустранно залагане на стръв
7. Досието – един социалистически жанр. Дейността
на изключително надарения секретен сътрудник „Петров“
8. Отношения между принудата и свободното действие
в условията на тоталитарната държава
Индекс на имената
Втора част
УНИВЕРСИТЕТЪТ ВЪВ ВЛАСТТА
Девета глава:
СЛУЧАЯТ КИРИЛ ПЕТРОВ. КРУШЕНИЕТО НА ПРАВОЛИНЕЙНИЯТ НЕОСТАЛИНИСТ
1. Маоисткият инцидент и благоприятните последствия
за Университета
2. ДОИ „Негодник“. Кирил Петров и конспирацията с анонимни
публични доноси срещу „корумпираната, обуржоазена партийна
върхушка“. Една частна манифактура за политически симулакруми
3. Заточение в Делиормана. Към психоанализата на травмата
от загубената власт
4. Логиката на репресивната машина и парадоксите на класовото
правораздаване
5. Раждането на „Солидарност“ и преобърнатият му прочит
като нова фаза в класовата борба на пролетариата за комунизъм
6. Налагане на научните критерии за атестиране. Поколенческо и административно обновяване на Философско-историческия факултет
7. Критични равносметки за състоянието на социалните науки
и статута на Университета
Десета глава:
ПРОМЯНА НА ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ПАРАДИГМА. ИСТОРИЯТА – НОВАТА МАТРИЦА ЗА НАБАВЯНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА ЛЕГИТИМНОСТ НА РЕЖИМА
1. Активизиране на Държавна сигурност в Университета.
Разширяване на обхвата на понятието „вражески контингент“
2. Професори под наблюдение – ДОП „Дърдорко“ и
ДОН „Скорпион“. Ядро и разширена периферия на групата
3. Безславно приключване на акциите на ДС. „Групата“
установява контрол върху административната и партийна власт
в специалностите „Философия“ и „История“
4. Нови перспективи пред младите историци и отслабване
на връзката им с философите
Единадесета глава:
ТЕОРЕТИКА-ИНФОРМАЦИОНЕН ОБРАТ. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ВЛАСТ
1. Просветителският устрем на философите. Библиотека
„Философско наследство“ и грижата за образователните
и морални фундаменти на младите хора
2. Книгоиздателската страст на Исак Паси. Променяне на цялостния
интелектуален контекст – „разрушаване чрез съграждане“
3. Четенето като събитие. Алтернативното семинарно
пространство от 80-те и подронване на „преданото четене“
на класическото наследство
4. Между императивите на голямата мрежа и етиката на групата.
Научна общност или „научно-интелектуално движение“
Дванадесета глава:
ОТ СЛУЧАЯ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ КЪМ СЛУЧАЯ „ФАШИЗМЪТ“.
АНАТОМИЯ НА ВЕРИГАТА ОТ НАВЪРЗАНИ ИНЦИДЕНТИ
1. Желю Желев – отстояване правото на място в статукво и оспорване на статуквото. Стремеж към позиция, от която може да се говори
2. „Фашизмът“ – дисекция на тоталитарния феномен
и семантичните предизвикателства на една книга с ключ
3. От ръкописа „Тоталитарната държава“ до книгата „Фашизмът“ –
за колективното авторство на инцидента
4. Иван Славов – хроникьор на пошлостта на тоталитарната култура.
5. Книги-социални жестове. Претекстът Васил Левски – политически послания, залутани между миналото, настоящето и бъдещето
6. Употреба на „конституционната фикция“
7. Обвинителният акт на „идеологическата прокуратура“ –
послушание и формализъм
8. Пробиви в цензурната институция. Наказания за „притъпена
бдителност“ и „политическо късогледство“
9. Фрактура между партийния връх и членската маса. ППО
възможна база за съпротива
10. Една нова партийна дихотомия – „опитни другари“ –
„политически незрели“ млади членове
11. Индивидуалният авторитет като контравласт.
Три версии за „оставката“ на Николай Генчев като декан
на Историческия факултет
12. Николай Генчев и Центърът по Културология. Обновяването
и модернизирането на образованието като политически залог
Тринадесета глава:
СЛУЧАЯТ ДОБРИН СПАСОВ. КОНФЛИКТ МЕЖДУ ОТXВЪРЛЯНЕТО
НА ТОТАЛИТАРНИТЕ ПРАКТИКИ И ПРИВЪРЗАНОСТТА КЪМ СОЦИАЛНАТА УТОПИЯ
1. Добрин Спасов заема мястото на Тодор Павлов. Политики за преодоляване на „голямата вътрешна изостаналост“ на българската философия
2. Дебат за тоталитаризма. Обсъждане на „Фашизмът“
в редколегията на сп. „Философска мисъл“ – структура
на научното (философското) поле
3. Позитивни и негативни страни на гилдийното съзнание.
Появата на алтернативен център за атестиране на научното
и гражданско поведение
4. Идеологическата граница на теоретичната компетентност
5. Добрин Спасов и Желю Желев. Противоречието между
природата на режима и неговите принципи
6. Бездарността на пропагандната машина. Призракът на
един обърнат „конформизъм“
7. Промени в обществените нагласи на късния комунизъм.
Неофициалната публичност заявява присъствие
Четиринадесет глава:
СПЕЦИФИКА НА БЪЛГАРСКОТО ДИСИДЕНТСТВО
1. „Фашизмът“ от научна и политическа гледна точка
2. Хитруване със смисъла – царството на езуитския език
3. Нова промяна на интелектуалната парадигма – от национализма
към правата и свободите на индивида
Петнадесета глава:
СЛУЧАЯТ ИЛЧО ДИМИТРОВ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ). НАСРЕЩНИ ДВИЖЕНИЯ – КРИТИКАТА ОТВЪТРЕ И КРИТИКАТА ОТВЪН НА СИСТЕМАТА
1. Процеси на разцепление във властващия елит. Борби за
запазване на позиции в обществената комуникация
2. Походът на интелектуалците към властта. Отношения между
ластта на силата и властта на знанието
3. Съществуването вън-вътре в две различни социални среди.
Неумолимата логика на размяната на символни капитали
4. Паралелни и различно мотивирани „бунтове“
срещу личния режим
5. В кулисите на голямата власт. Демонстрации на разделение
на научната и политическата оценки
6. „Париж си струва една литургия“. Конфликти между държавна
администрация и партиен апарат
7. Промени в жанра: от „писма до вожда“ – до писма от
мислещ и загрижен съпартиец
8. Хоризонтът на реформаторското мислене и действие. Към един нов алианс.
9. Особености на социалната критика в тоталитарното общество.
Социална критика и социална промяна
Заключение:
ОТ ГОЛЯМОТО СЪБИТИЕ – НАЗАД КЪМ ИНЦИДЕНТИТЕ.
РЕКОНСТРУИРАНЕ НА СЪБИТИЙНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПРОМЯНА
ПРИЛОЖЕНИЯ
ON THIS BOOK’S NATURE AND OBJECTIVES
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА И АРХИВНИ ИЗТОЧНИЦИ
СЪКРАЩЕНИЯ379
ИНДЕКС НА ИМЕНАТА
THE CONTENTS IN ENGLISH