Бойко Пенчев споделя своите мисли и наблюдения от представянето на книгата на Пламен Дойнов „Българският соц-реализъм 1956, 1968, 198“ от страниците на Литературен вестник.
От всички хора в тази зала май най-дълго се оказва, че се познавам с Пламен Дойнов – още от епохата на Народната република, по-точно от времето на нейната народна армия. През тези повече от 20 години винаги за нещо благородно съм му завиждал, само обектите на завистта се променяха. Първоначално – когато бяхме млади – му завиждах за поезията, която той публикуваше в сп. Родна реч и след това в по-тежките издания. После благородно му завиждах за организационната енергия, с която успяваше да генерира около себе си всякакъв род събития, формации, вестници, спектакли, различни форми на литературен живот, изискващи много черна работа, която малцина са готови да вършат. В последните години обаче вече му завиждам като литературовед, защото в изучаването на близкото минало или литературата на тоталитарната епоха направеното от Пламен Дойнов няма как да бъде подминато.
…
в. Литературен вестник, 18-24.01.2012 г.
