Какъв все пак е смисълът да се ровим в миналото, когато никой вече не вярва, че има универсална и обща основа
Мисли след една конференция
Екип на „Идеалист”
Екип на Блога на „Идеалист“ разказва за 13-та конференция от поредицата СОФИЙСКИ ДИАЛОЗИ със заглавие Микро-история – макро-история : Каква социална история ? , която се проведе на 29 и 30 ноември 2008 г. в София.
В Германия няма млад човек, който да не е запознат с ужасите на нацизма. Там още в гимназията историята на този период се преподава по емоционален начин, така че учениците да се поставят на мястото на жертвите и да разберат в пълна степен насилието, на което те са били подложени. В България много младежи дори не знаят, че в Белене е имало лагер.
Нещо повече – биографичните изследвания на доц. Даниела Колева от Софийския университет в самия град Белене показват, че много хора не правят разлика между лагера, закрит през 1959 година (и отворен отново по времето на „възродителния процес”, 1984–85), и затвора, който съществува и до днес. В Белене няма табелка, знак, който да припомня, че тук е било мястото, което за българската нова история има смисъла на Аушвиц.
Щом това се случва, опитите да се обясни и разкаже за комунизма очевидно не са достатъчно успешни. Жертвите на стария режим се изтикват все по-встрани, а в същото време техните някогашни палачи си правят тройни дискусии по телевизията.
Всяка една от тези жертви има своята лична история, която днес е потънала в големия и мъгляв исторически разказ за комунизма и реално не помага за неговото осмисляне. Но това не е проблем при работата с историята само в България и реално занимава учените по света от доста време. В своята критика срещу свръхобобщаването и социалното организиране на историята те започват да работят с понятието микроистория.
„Микроисторията изважда фрагменти, чрез които виждаме повече обяснения от основните исторически факти“, обясни Джовани Леви от Университета във Венеция на 13-ия форум „Софийски диалози“, който се организира миналата събота и неделя. Темата на конференцията беше точно „Микроистория–макроистория: каква социална история?”.
Присъствието на Джовани Леви в България е събитие, защото именно той заедно с неколцина други историци като Карло Гинзбург „измисля” термина „микроистория” в края на 70-те години. Книгата му „Упражнения по микроистория”, която се появи на български език малко преди конференцията, предлага негови текстове, които проблематизират важните за нас и невралгични теми като: политическата употреба на историята, употребите на биографията, истината, историците и психоанализата.
Микроисторията се появи именно тогава, казва Леви, когато почти навсякъде се разклати оптимистичната вяра, че светът ще претърпи бързи и радикални революционни промени. „В свят, който вече не вярва, че може да се намери обща и универсална основа, питането за начина на организация на хората и за това как да се придаде смисъл на всеки частен свят продължава да изисква от нас упражнения по микроистория”, казва още той.
Микроисторията в България
Микроисторията се интересува от отделната човешка съдба, от отделни моменти, места и техните връзки с по-големите събития. Тя може да работи добре при българските опити за разбиране на комунистическото минало. Трагичните лични истории на хилядите жертви на режима могат да направят емоционална връзка с младите хора днес и да им послужат за ориентация в света – каквато е главната функция на историята.
Но има и нещо много съществено – микроисторията не е просто смяна на мащаба и на фокуса, това не е просто история на отхвърлените, а „опит да се разказва, без да се прикриват правилата на играта, към които историкът се е придържал…”. Микроисторикът се чувства длъжен пред читателите да признае всичките си методи – удачни и неудачни, начините, по които е формулирал въпросите и потърсил отговорите.
Защото, пак според Леви, „ не е достатъчно да говориш за някого, за да го включиш в историята на света, за да покажеш значимостта му… От съществено значение е начинът, по който говориш”.
Проф. Ивайло Знеполски, директор на Института за изследване на близкото минало, обясни, че големите исторически модели не обясняват защо в България личностите от стария режим не са отстранени, а вместо това са агенти на приемственост и промяна. Според него това много повече може да се обясни с малките истории по комунизма, които са показвали вътрешната динамика на режима и грижливо замазваните противоречия. Знеполски изследва такива лични случаи, при които е имало поведение и действия, които са противоречали на природата на режима и по този начин са допринесли за неговата криза.
„Чрез малките истории отминалото се приближава до днешния ден и историческата епоха придобива кръв и плът. По този начин можем да намерим кълновете на сегашните проблеми“, каза проф. Знеполски.
„Безпокойството, свързано с миналото”
В крайна сметка, за да цитираме пак Леви, „безпокойството, свързано с миналото, произлиза не толкова от смисъла на нещата, които биват безвъзвратно загубени, а от безпорядъка и необхватността на неконтролираните човешки събития”.
В този смисъл конференцията в София беше и като успокоително хапче, което да ни припомни, че всъщност всичко предстои – малките култури и места като България ще търсят своето място в този безпорядък, безпокойството ще ни съпътства винаги, а колкото повече историци (а защо не и журналисти) станат по-внимателни и чувствителни към процеса на своята работа и осъзнават собствената си субективност и влияние във всяко едно изследване, толкова по-интересна и лишена от високопарни очаквания и генерализации може да стане самата история. За да не бъдем само наблюдатели, които не разбират какво им се случва, а участници, които разказват за случващото им се.
ОЩЕ КНИГИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ СПИСАНИЕ “ИДЕАЛИСТ”:
- Джовани Леви „Упражнения по микроистория”, Дом за науките за човека и обществото, 2008
- Михаил Груев, Алексей Кальонски, „Възродителният процес”, Институт за изследване на близкото минало, 2008
- Даниела Колева (съставител), „Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът – житейски съдби”, Институт за изследване на близкото минало, 2007
- „Аз живях социализма”. 171 лични истории, Г. Господинов, Д. Иванова, Р. Петров, К. Манолов, издателство „Жанет 45”,2006
- „Инвентарна книга за социализма”, съст. Г. Господинов, Яна Генова, ИК „Прозорец”, 2006 „Опитомяване на революцията”, Джералд Крийд, „Апострофи”, 2005
