Седмица след приключването на 13-тото издание на СОФИЙСКИ ДИАЛОЗИ на тема Микроистория – макроистория: Каква социална история?, което се състоя в София на 29 и 30 ноември Теодора Георгиева публикува във в-к Култура репортаж за събитието.
“Отказахме се от борбата между микроисторията и макроисторията след този семинар. Всяка година излизат над 100 книги за Карл V и моралът на историците е в това, че те винаги могат да кажат още. Микроисторията е историографска практика, но тъй като в Италия я сметнаха за опасна, решиха да я разглеждат като извратена теория.“ Това бяха основните акценти в заключителното изказване на прочутия учен Джовани Леви от италианската историографска школа, което той направи в края на двудневната международна конференция „Микроистория – макроистория: Каква социална история?“, която се проведе на 29 и 30 ноември 2008 в софийския хотел „Арена ди Сердика“. Срещата бе организирана в рамките на годишния форум „Софийски диалози“ и събра такива имена, като Юрген Кока – представител на немската историографска школа, Юрген Шлумбом, Ханс Ерих Бьодекер, Рената Аго, Микаел Вернер, Жан-Марк Тета, Анджело Торе. От българска страна участваха Райна Гаврилова, Снежана Димитрова, Даниела Колева и организаторът на конференцията Ивайло Знеполски.
В заключителната си реч проф. Знеполски призна, че дебатът за микро- и макроистория е стар и вече не е актуален, но че, от друга страна, България е една от първите, която е превела основополагащия труд на Джовани Леви „Упражнения по микроистория“, който е като кутия с ефективни инструменти, които обаче при ситуацията в България невинаги са подходящи.
…
Теодора Георгиева, в-к Култура, 12 декември, 2008 г., бр. 43 (2527)
