Мартин Иванов представя на читателите на в-к Култура кратката си академична рецензия на последната книга на своя колега историк Михаил Груев – „Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век„.
За колективизацията е писано много и да се добави нещо неизвестно във фактологията би било почти невъзможно. Вместо да върви по утъпканите вече пътеки, Михаил Груев ни предлага една нетрадиционна за класическата историография разходка из недавното минало. И наистина, възможностите пред него са били няколко: да се опита да повтори наративния експеримент, като разчита предимно на документалните масиви на централно и местно ниво; да ни предложи пълен с цифри математизиран разказ при всичката несигурност и даже манипулативност на комунистическата статистика или да фокусира изследователската си оптика в един отделен случай (района на Българския северозапад), понасяйки риска да бъде обвинен в непредставителност на своите изводи.
С пълното съзнание за съществуващите подводни камъни, Груев взема смелото решение да комбинира класическите историографски методи с все още недостатъчно популярните у нас подходи на микроисторията и устната история. Ако цитираме неговите думи: „налага се използването на „двойна оптика”, която да следи, от една страна, самата партия-държава… а от друга – да отчита рефлексията на всички тези усилия в живота на селската общност”.
Този неконвенционален изследователски хибрид от „неофициални” устни разкази и официални документи обаче се оказва изключително продуктивен, поне във варианта, предложен на читателите на „Преорани слогове”. С помощта на тази „двойна оптика” Груев е в състояние да проникне много по-дълбоко в процеса на колективизация, като инвентаризира не само неговия ритъм и периодизация, но и невидимите през институционалните архиви поражения върху „неписания морален кодекс”.
…
в-к Култура, Брой 33 (2560), 02 октомври 2009 г.
