Интервю за болестите, оцелели от комунизма в прехода, за компромисите и отговорностите на елитите, за протестите извън политиката (Ива Йолова, в-к Преса).
Проф. Ивайло Знеполски е завършил философия в СУ през 1964 г. В периода 1993-1995 беше министър на културата в две правителства – на Любен Беров и на Ренета Инджова. Професор е едновременно и в Софийския университет, и във Висшето училище по социални науки (EHESS) в Париж. Той е инициатор на философските срещи „Софийски диалози“, сред чиито гости бяха Умберто Еко, Пол Рикьор, Жак Дерида и пр. световни интелектуалци. От 2005-а е директор на Института за изследване на близкото минало.
– Близкото минало често е най-болезнената и избягвана тема. А вашия институт го избра за свое име и е съсредоточен върху анализа на комунизма. Кои болести на онова общество пренесохме в нашия преход към демокрация, проф. Знеполски?
– Адам Михник казва: „Най-страшното на комунизма е онова, което идва след него“. Това означава, че той пренася в обявените нови демократични условия практики, които прикрито се възпроизвеждат, деформирайки и дискредитирайки новата среда. Неоправданите очаквания имат изключително отрицателен психологически ефект. Ето някои от тези пренесени практики: (1) Неравенството пред закона и неуважението на закона – не само комунистическата партия беше над закона, но и голяма част от нейните функционери; двоен стандарт в правосъдието и зависимост на съдебната система. (2) Функционирането на комунистическото общество на принципа на мрежи на взаимна зависимост като средство за справяне с проблемите извън официалните институции. (3) Изкривени критерии за социална йерархия, оценка на хората не по качества, а по социален произход, партийна принадлежност, лична преданост, послушание и т.н. (4) Култивирането на силно зависими и обществено пасивни хора, които очакват всесилната власт да решава вместо тях проблемите им. (5) Незаинтересованост към общите проблеми, асоциален индивидуализъм и опасно съчетание от подчинение, страх и недоверие към властта…
Пълният разговор може да видите на електронното издание на Преса, от 23.07.2012 г
