Проф. Ивайло Знеполски: Лозунгът „Комунизмът си отива, комунистите остават“ беше полезен и за червените, и за сините

Проф. Ивайло Знеполски: Лозунгът „Комунизмът си отива, комунистите остават“ беше полезен и за червените, и за сините

С директора на института за изследване на близкото минало проф. Ивайло Знеполски разговаря Пенчо Ковачев.

– През 2005 г. заедно с Димитър Паница и историка Ленко Ленков създадохте Институт за изследване на близкото минало. За какво е необходим такъв институт, г-н Знеполски?

– За каквото е необходим и на всички бивши комунистически страни от Източна Европа, в които подобни институти бяха създадени много по-рано по инициатива на държавата и с държавно финансиране. У нас нито едно правителство не направи нищо в тази насока, вероятно защото не са могли да отговорят на въпроса, който вие ми задавате. Дълбокото убеждение на основателите на института беше, че интелектуален дълг на научната общност е да помогне за възможно по-пълното осветляване на изминалия период, отвъд конюнктурното политическо говорене и клишетата на виктимизирането или оправданието. Този, който нехае или се бои от равносметката на комунистическия период и не е извлякъл полезни уроци от преживяното, е обречен да повтаря грешките, да живее без опора в ценностите на модерния свят – свобода, автономност на индивида, отговорност. Обречен е да живее в морален релативизъм. Как да изграждаме ефективна демокрация, ако не знаем какви са социалните деформации и престъпленията на комунизма и най-важното – какви са отговорностите на отделната личност?

…

Пълният текст на интервюто може да видите на електронната страница на 24 часа, 13.08.2012 г.