Институтът за изследване на близкото минало организира публичен дебат на тема:
ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ, КОМУНИЗМЪТ И ДЕМОКРАЦИЯТА
Ненамираемата идентичност
Участват:
- Георги Мишев;
- Георги Господинов;
- Захари Карабашлиев;
- Теодора Димова;
- Ивайло Знеполски;
- Георги Лозанов;
- Пламен Дойнов (водещ на дебата).
Огледална зала на Софийския университет
25 май 2021 г. (вторник), 10.00 ч.
Важно! Поради съществуващите ограничения за събирането на хора в затворени пространства капацитетът на Огледалната зала няма да бъде използван напълно. Организаторите молят всеки, който иска да присъства в залата, да го заяви предварително на e-mail: minaloto@gmail.com с тема „Регистрация за дебата: 25.05.2021 г.“. След изчерпване на местата ще прекратим регистрацията.
Срещата ще бъде предавана на живо чрез Zoom. Събитието е със следните детайли: https://us02web.zoom.us/j/84506965013 (Meeting ID: 845 0696 5013).
Медиен партньор на дебата е Портал Култура. Колегите ще направят пълен видео запис на разговорите, който ще бъде публикуван по-късно.
Дебатът се провежда в рамките на проекта „Да преосмислим историята на близкото минало“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
Повече за темата на обсъждането можете да видите по-надолу в анонса.
ПО ТЕМАТА:
Може ли да се установи ДНК-то на интелектуалците? Казано иначе, има ли специфична интелектуална идентичност, чрез която те да бъдат разпознати в сменящите се епохи от най-новата българска история? Какво прави от една творческа личност действена гражданска фигура?
Публичният дебат за интелектуалците днес иска да постави точно тези въпроси, опитвайки се да проясни постоянните дилеми за това що е интелектуалец и каква е мисията на интелектуалеца. Но за да стори това, се залага на един последователен историзъм, на проследяване на „възхода и падението“ на интелектуалците в различните епохи. Ето защо дебатът може да се разглежда и като своеобразен пролог към историята на българските интелектуалци през ХХ и ХХІ век. Дебатът ще се фокусира върху три базисни въпроса и върху продуктивните колебания около тях.1. Въпросът за „времето на интелектуалците“
Има ли специфични времена на интелектуалците в българската история, когато те излизат на сцената? Можем ли да ги датираме?
След 9 септември 1944 г. режимът на Отечествения фронт и наследилият го тоталитарен комунистически режим преобразяват интелектуалеца в наемник на партийната политика. Трайно го превръщат в държавен творец, обслужващ с репутацията и творчеството си идеологията и пропагандата на партията-държава.
В тази перспектива в какви регистри кризите на режима през 1956, 1968, 1985 г. предизвикват сътресения, след които започва да си пробива път едно ново съзнание за автономност на твореца и интелектуалеца, според което изкуството, науката и личността отново започват да се саморазбират като свободни от посегателствата на тоталитарната власт? Как в късната Народна република неголяма част от зависимите интелектуалци осъмват с идеята за независимост? Превръщат ли се в „духовен лидер на преустройството“ и настъпва ли „великото време на интелигенцията“?
Какви форми на интелектуално включване се раждат и умират в преходното време? Как те изразяват позицията на интелектуалците – от подписките, шествията и акциите до дирижарините медийни послания и изпълненията на партийни поръчки?
2. Въпросът за принадлежността
На кого и на какво принадлежи интелектуалецът? На обществото, на нацията, на идеята за висок граждански морал, на себе си?
Как се практикува граждански морал в условията на тоталитарна диктатура? Може ли неафишираната аполитичност, демонстративната пасивност или стоическото неучастие да бъдат форми на алтернативно интелектуално участие в епохата на НРБ? Как да измерим престижът на съпротивата? Кое тежи повече: мълчаливото противопоставяне и отхвърляне на режима чрез невписване в системата или критичната позиция в рамките на системата, която цели реформиране на режима?
Как след 1989 г. интелектуалецът избира между гражданска идентичност и партийна принадлежност? Какви са ефектите от сблъсъците между „червени“ и „сини“ интелектуалци през 90-те години на ХХ век?
Има ли днес интелектуалци „на повикване“? Къде изчезна фигурата на „народния трибун“? Има ли евроинтелектуалци у нас? А „фондационни“ интелектуалци?
3. Въпросът за индивидуалния избор
Какво точно прави интелектуалецът? Дали просто пише или говори на глас? Как осъществява своя всекидневен индивидуален избор?
Как интелектуалецът в епохата на комунизма действа между компромиса, несъгласието и мимикрията? Как е възможен индивидуалният избор в условията на тоталитарна диктатура, когато правото на всякакъв избор е силно ограничено?
Съществуват ли общосподелими норми на гражданския морал, според които съвременният интелектуалец действа и живее? Кога, как и защо интелектуалецът се вписва в рамките на един ситуативен граждански морал, позициониран според личните си користни интереси?
Кога интелектуалецът престава да бъде интелектуалец?