Портал „Култура“ и електронното издание „Въпреки“ публикуваха краткия обзор от нашия колега Димитър Димов по работата ни по проекта „Дисидентски културни движения в Източния блок – наръчник за ученици и студенти„.
„Самиздатът“ на учениците от 127 СОУ. 
Кирил Маречков Владимир Левчев за „Глас“ Пламен Дойнов и Веселин Тачев Изложбата EUnderground в НБУ
Съкратена версия на статията излезе и в сп. Култура, Брой 10 (2963), Декември 2019
Не беше толкова отдавна, когато се разгоря спора около учебниците по българска история за 10 клас и начина, по който в тях се разказва за периода на комунизма. Министерството на образованието и науката вече зададе параметрите на учебната програма и изглежда, че тези формални и общи изисквания адекватно маркират основните черти на комунистическия режим – съветизация, диктатура на пролетариата, Народен съд, репресивен апарат, „трудововъзпитателни общежития“ (лагери), „Възродителен процес“, експроприация, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, идеологическа цензура, тоталитарен контрол и пр. Това е списъкът на „новите понятия“, които учебната програма цели да въведе в материала за този период.
Не е нужно да се припомнят детайли, но конфликтът се породи около направената в някои от учебниците трактовка на изискваната от МОН обща тематична рамка. Разбира се, проблемът не беше абсолютната липса на зададените понятия и политически характеристики на режима, а тяхното чисто декларативно присъствие и по същество изместването им от образите на „обективните достижения“ на режима. Както някои от участниците в разговора констатираха, „Така в учебниците се появява едно непреодолимо противоречие между теоретичното дефиниране на комунизма като тоталитарен и частичното му реабилитиране през […] разказа и илюстрациите.“ (Виж цялото изложение „Пишещи, изследователи, администратори“, подписано от проф. Ивайло Знеполски, доц. Михаил Груев, доц. Даниел Вачков, д-р Момчил Методиев, доц. Даниела Колева, проф. Иван Еленков, доц. Пламен Дойнов).
Каква е връзката с горната снимка, ще се запитате? Не само в моите очи това е поразително точна метафора на „реалния социализъм“ и неговото присъствие насред хорско всекидневие от онова време. Ако си представим, че гледаме властта откъм лицето, откъм официално зададения от самата нея код на поведение, то сцената не би се различавала по нищо от нормалното присъствие на всяка модерна власт и охранителните ѝ органи насред обществото. Къде са лагерите, къде е тоталитаризмът, цензурата, насилието…? Хората на сцената в дъното на кадъра се забавляват!? Тази снимка обаче ни дава друга, необикновена гледна точка – не през лицето, а през случайността и задкулисната непосредственост на неофициалния момент, на потулената, но присъстваща заплаха.
Проблемът с преподаването на комунизма и неговия живковски период (1956-1989 г.) е именно как да се разкажат и разберат скритите, вградени във всекидневието механизми на властта и внедрения от нея контрол и насилие в обществото. По подобие на картинката горе, гледани фронтално, в лице и през големите исторически процеси и идеи, те могат да изглеждат благовидни и добронамерени, както отговорният чичко полицай (по-точно, милиционер). Но насилието остава зад гърба, неафиширано, скрито и точно прицелено. Как можем да го познаем и разкажем?
Този нелек въпрос тепърва предстои да намира своите разнообразни решения. Те могат да се основават на образователните рамки, очертани от МОН, но навярно трябва да отидат и далеч отвъд тях – към допълнителни усилия в практиката на обучението и говоренето за близкото минало, черпещи едновременно от опита на свидетелите и задълбоченото, специализирано познание, а не само с големи и често неразбрани „понятия“.
В опит да се разиграе тази необходима среща между конкретно преживяното от свидетеля и специализираното историческо знание за комунизма, от една страна, и ученици от 127 СОУ в 10 и 11 клас, от друга, с Института за изследване на близкото минало взехме участие в един пилотен проект в сътрудничество с пет други изследователски и обществени организации със сходен профил от Унгария, Полша, Чехия, Румъния и Албания. Общата ни цел беше чрез една по-тясна, но пък близка до младежкия неконформистки дух тема за алтернативните културни движения и практики от времето на комунизма (лъскаво наречени underground) – „Дисидентски културни движения в Източния блок – наръчник за ученици и студенти“ – да се вгледаме в „малките“ истории на конфликта между официалната, идеологически форматирана култура и оцеляващия стремеж за независимо и автентично себе-изразяване на твореца – разбиран в един много широк смисъл: от провинциалния поет от 50-те към младежката гаражна банда през 60-те до вече разпознаваемите герои на „високата“ култура от средата на 80-те.
През детайлното вглеждане в тези дребни от гледната точка на голямата история инциденти, съпротиви или полулегитимни опити за промяна на околния творческия пейзаж искахме да се даде житейска плът и по-добро разбиране що е то тоталитарна идеология и държава, цензура, какво са „Унгарските събития от 1956“, „Пражката пролет през 1968“, самиздата… и как може да си ги представим насред днешния живот? Или казано, през метафората на снимката от началото, да раздвижим образа и видим спрямо кой, кога, как и защо прикритата партийно-милиционерска палка влиза в действие.
Пълният текст ТУК.