Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко

Текстовете се публикуват такива, каквито са били – свидетелство за това как съм възприемал и оценявал идеите им по онова време, но също така и за границите на възможното говорене.

Автор: Ивайло Знеполски

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2019

ISBN: 978-954-28-2882-2

ЗА КНИГАТА

Тази книга, на базата на творчеството на трима основатели на съвременната семиотика – Ролан Барт, Юрий Лотман и Умберто Еко, разглежда въпроса за конституирането на семиотиката като критичен метод в периода 50-те – 80-те години на ХХ век и отношението ѝ към идеологията. Значителни части на книгата са писани, ако мога така да се изразя, по горещите следи на късните легални срещи, които българските научни среди имаха с тези автори и техните идеи, когато можеха публично да ги коментират. Всъщност едва тогава, когато през 80-те години се откриха известни възможности да се говори и пише за тях без полагане на идеологическо клеймо, а по-инициативните редактори бяха готови да поемат премерени рискове. Някои от частите на книгата са текстове, подготвяни в процеса на работата ми върху един или друг автор, с оглед съставителството и представянето на първите издания у нас на техни основни трудове. Текстовете се публикуват такива, каквито са били – свидетелство за това как съм възприемал и оценявал идеите им по онова време, но също така и за границите на възможното говорене. Разбира се, те са прецизно редактирани, но без допълнително „осъвременяване“, без ползването на нова литература и нови извори. Те предшестват преводите на български, ето защо всички позовавания в тях са на базата на оригиналните издания, с които съм работил по онова време, и в мой превод. По-късно много от книгите на Барт, Лотман и Еко бяха преведени и читателите лесно биха могли да открият съответните интересуващи ги пасажи.

При препрочитането и редактирането на написаното си задавах въпроса в какъв смисъл можем да гледаме на тази ранна семиотика като на исторически феномен и с какво гледната точка на днешния историк на науката и на социалните идеи ще бъде по-различна от тази на коментатора от втората половина на 80-те години. Това наложи написването на първата, може би най-обемна част на книгата, която се опитва да направи историческа възстановка на контекстите, в които се появяват различните семиотични проекти, да вплете в анализа индивидуалната съдба на техните автори като важно свидетелство за времето и да прибави гледни точки, невъзможни в късния комунизъм. За предишните ограничения впрочем говорят и трудностите, с които се сблъскаха първите преводи на семиотиците и за което ще стане дума в библиографската бележка в края на книгата. Днешната гледна точка има това преимущество, че може да възстанови хронологията и хода на дебатите от самото начало на семиотичната активност, облягайки се на появилата се впоследствие богата литература, посветена на проблема, но за съжаление, много често просто рециклираща критичните възражения, съпровождащи първите прояви на семиотиката. Така днешното ми изследване не само позволи да проверя старите си оценки, но и донесе известно равновесие между двете гледни точки – на непосредствения свидетел и на историка на идеите. Новото изследване не противоречи по дух на написаното през 80-те – 90-те, но уточнява някои от казусите и значително разширява гладната точка. Самият аз, пишейки, неволно сравнявах двете картини, но разбира се, истинската преценка най-добре могат да направят бъдещите читатели. Що се отнася до моята оценка за днешния статут на семиотиката, убеден съм, че това, което в нейното разгръщане през годините представлява история, е част от капитала, който днес ползват всички социални науки.

– Ивайло Знеполски –

Пълното съдържание на книгата