Съставител: Ивайло Знеполски
Издание на Институт за изследване на близкото минало и СИЕЛА с финансовата подкрепа на CEE Trust Bulgaria.
София 2010
ISBN: 978-954-28-0715-2
Настоящият сборник представя всички доклади, изнесени на Международната конференция „Тоталитаризмите на XX век в сравнителна перспектива„, 28 – 29 ноември, 2009 в София.
ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ
Въвеждащи думи
ТОТАЛИТАРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ХХ ВЕК И НЕГОВАТА РЕЦЕПЦИЯ ДНЕС
През ноември 2009 г. се навършиха 20 години от падането на комунизма в България и страните от Централна и Източна Европа, но равносметката от извършените промени продължава да бъде несигурна. Причините за това имат различен характер, но последствията от тях се сливат в един общ ефект: замъгляване на картината на комунистическото минало и генерирането на носталгия, която обхваща значителни части от населението. Според изследването на институт «Отворено общество» от 2007 г. 30% от анкетираните българи отговарят, че времето на комунизма е било най-доброто време за живеене… Подобни проценти се наблюдават и в други страни от региона. Това свидетелства, ако не за социално заболяване, то за сериозно социално неразположение. В същото време се наблюдава задълбочаваща се криза на двуполюсния политически модел и активирането на националистически, ксенофобски и популистки партии и движения, които, според социологическите сондажи, имат шансове да бъдат изведени към политическата власт. В това се съдържат реални опасности от частично възпроизвеждане на стари властови практики под формата на нов авторитаризъм. Примери за това могат да бъдат намерени в Латинска Америка, Китай, Близкия Изток.
Връщайки се към причините за тази ситуация, наред с икономическите трудности, липсата на достатъчен административен капацитет и корупцията, трябва да посочим и възпроизвеждането на практики и манталитет от комунистическия период, както и рециклирането на ръководни кадри от онова време. Тяхната стратегия се опира на нормализиране на паметта за миналото и размиване на границите между тоталитаризъм и демократично управление. От стратегия на мълчание около комунистическите престъпления се преминава все по-настъпателно към реабилитиране на практики от времето на стария режим. И тук към основните причини за тази ситуация ще прибавим липсата на съзнание и на общо споделена оценка на комунистическия режим в страните. В изучаването и публичното осветляване на нацизма и комунизма се наблюдава една задълбочаваща се асиметрия. Фашисткият и национал-социалистическият тоталитаризми са изследвани в детайли и отричането на престъпленията им са криминализирани, докато комунистическият тоталитаризъм е сравнително по-слабо познат, предимно през практиките на сталинизма (Хана Арент, Карл Фридрих, Збигниев Бзежински, Раймон Арон, Шийла Фицпатрик и т.н.) и в късния си вариант се включва в демократичния консенсус.
Втората асиметрия е в познанието между сталинизма и т.нар. «реален социализъм». Западните изследвания са насочени преди всичко към класическия сталинизъм и много малко внимание отделят на времето след 60-те години. А няколко поколения вече познават само времето на късния, уморен и смекчен вариант на комунистическия тоталитаризъм, за когото по същество липсва оценка, изработена на базата на всекидневните му практики. Тези практики са добре познати на хората, които са ги живели, но в обществата на Централна и Източна Европа в годините след промяната липсваха необходимите политически опит и теоретичен капацитет, за да бъдат осмислени и оценени. Никой не можеше да направи това вместо тях. В момента до голяма степен тези дефицити са преодолени и, макар със закъснение, предстой работа по повишаване чувствителността на обществото относно характера на късния комунизъм и към днешните опасности, свързани с рециклирането на практики и ценности от онова време в съчетаването им с популизъм и различни форми на национализъм или етническо капсулиране. През ноември 2009 г. в границите на Форум «Софийски диалози» бе проведена международна конференция на тема «Тоталитаризмите на ХХ век в сравнителна перспектива. Новите реалности променят ли старите понятия?». Надявам се публикуваните в този том актове на конференцията да ни помогнат да се приближим до отговорите. Ето част от тези въпроси:
– Какъв е характерът на самото понятие тоталитаризъм. Дали е трайно, веднъж за винаги установено понятие, предлагащо ключ към историческите феномени или е исторически детерминирано понятие, свързано със специфична епоха и специфична проблематика. Казано по друг начин – есенциалистична или феноменологична е дефиницията му?
– Исторически погледнато отношението към понятието тоталитаризъм непрекъснато се е променяло. От какво зависи отношението към него: от какви вътрешни и външни фактори. В какъв смисъл можем да говорим за инструментализирането както на утвърждаването, така и на критиката му?
– Какво показва сравнителното изследване на тоталитаризмите и как може да определим политическата природа на късния комунизъм?
– Може ли да говорим за различни видове антитоталитаризъм: ляв и десен, последния отъждествяван с антикомунизъм.
– Какви са общите места и разликите в процеса на декомунизацията на страните от бившия съветски блок?
– И на края, в какъв смисъл можем да говорим за съвременни форми на тоталитаризъм? Какви фактори ги генерират?