Красен Станчев публикува отзива си за последната книга на Христо Христов върху задграничните дружества на БКП на страниците на в-к Дневник.
През 1994 г. започнах първото си проучване на деловата етика, формираща се по време на ембаргото на ООН над онова, което бе останало от Югославия и на Гърция спрямо Македония. Бях неприятно изненадан от един общ знаменател в мнението на хората, които нарушаваха ембаргото от западната страна на границата – в Албания, Черна гора, Сърбия и Македония.
Те се оплакваха от едно и също: българските партньори са глупави, неорганизирани и на тях не може да се разчита, „а уж са от службите, от които сме и ние“.
Първоначално мислех, че не става дума за особености на „българския“ бизнес характер и че обяснението на това мнение очевидно е следното: ембаргото криминализира износа на горива и оръжие от България, но като внос в бивша Югославия той е абсолютно легален; съответно българските предприемачи имат високи разходи по заобикаляне на пречките, рискуват повече, страх ги е повече – от това страда ефективността на сделките.
Наистина това обяснение не съвсем добре подхождаше за оплакванията по повод сделките с Македония.
Същите оплаквания обаче се повториха от албанци, румънци и гърци спрямо българските им партньори по сделки, без връзка с ембарго и оскъпяване на сделките поради разлика в юрисдикциите.\
в-к Дневник, 06 ноември, 2009 г.