Антропологична анкета
Съставител и предговор: Даниела Колева
Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „СИЕЛА“ с финансовата подкрепа на CEE Trust Bulgaria.
София 2010
Всички интервюта и самата книга са плод на тригодишната работа по проекта „Политики на паметта и знанието„.
ISBN: 978-954-28-0714-5
Или място на надежда?
Април 2008-ма, за първи път в Белене. Знаем къде отиваме: ако съвременните българи, особено по-младите, са чули нещо за Белене, то е свързано преди всичко с комунистическия концлагер и едва напоследък – с толкова оспорвания проект за атомната електроцентрала. Книгите, които сме чели, и филмите, които сме гледали, са превърнали за нас Белене в символ на българския комунистически ГУЛаг. Тъкмо заради това искаме да го посетим. Отиваме, за да се запознаем с мястото, да съберем спомени на хора, които са расли край лагера или дори са работили в него, да разговаряме с възрастни и млади и да се опитаме да разберем дали и как това минало присъства в настоящето на общността – в пространството на града и в паметта на неговите жители.
…
– Даниела Колева –
СЪДЪРЖАНИЕ
- С нашето присъствие трябва да възпитаме тези хора
- Пак останах жив, не можаха да ме убият
- От работа се гърбавее, не се хубавее
- С търпение и умение
- Бутилка червено вино и две-три кюфтета
- Били сме съгласни, няма как
- И сега най-много обичам хляба
- Само страх усетихме
- Като кажеш „Белене“, косъмът им настръхва навънка
- Не съм отишъл да убивам хора
- Най-хубавото ни беше, когато бяхме млади
- Обичам да съм на полето с хората
- Два лъва от кал
- Трябва да не се оставяш
- И да ми е било неприятно, съм го преглъщал и не искам да говоря
- Не съм против партията, а против насилието
- Баща ми е бил свещеник, пък аз съм атеист
- Всичко ни е било много трудно, обаче имаше начин
- Но с всичко много труд, много труд, двамата
- Дадена идея трябва да се защитава, ако я считаш, че е справедлива
- Целият ми живот е бил борба
- Винаги е имало глад за кадри, които да вършат работа
- Научихме ги сами да ходят
- Не сме били богати, нокой не ни е помагал
- Важното беше, че ние долу-горе сме добре
- Весело момче бях и те мислеха – безотговорна личност
- Работя, без да се замислям какво ще стане с мен
- Винаги е било лесно да правим еуфорията
- Който си обича работата, не може да не върви