Доц. Даниела Колева пред „Христо Ботев“: Паметта не е оръжие

Възможно ли е да се намери единство в обществото по някои основни въпроси, свързани с времето на комунизма? Този въпрос стои дълги години пред нас, но и до ден-днешен твърде много версии за миналото воюват непримиримо с други такива. Какви са механизмите на колективната памет за събитията – кое, как и защо остава прието като истина? Как изглежда мечтаната справедливост?

Понякога паметта за събитията от близкото ни минало прилича на отделни острови, напълно изолирани едни от други, които често са враждебни територии“ – казва Даниела Колева, доцент в катедра „История и теория на културата“ на Софийския университет и автор на изследването „Памет и справедливост“, което проучва начините, по които българското общество се справя с комунистическото си минало.

Чуйте я във „Време и половина“ на БНР.

Радио „София“ разговаря за паметта с доц. Даниела Колева

Културологът Даниела Колева прави задълбочено проучване на тези явления в книгата си „Памет и справедливост“ .

Един от най-често сочените примери за разделение в обществото е паметта за социалистическото минало, която може да бъде разглеждана в два аспекта – „официалната” памет, която намира израз в медиите, ритуалите, филмите, книгите и дори градската среда, и всекидневната памет, предавана чрез разкази на индивиди, семейства, поколения и малки местни общности.

Културологът Даниела Колева прави задълбочено проучване на тези явления в книгата си „Памет и справедливост“ . Официалната памет обхваща възстановителното право – законите, които реабилитират пострадалите от режима, честванията – дати, на които се отдава почит към жертвите на комунизма. Забелязва се, че и тази памет, както и всекидневната памет, е разделена на две – някои си спомнят миналото с умиление заради положителните неща от това време, а други с ненавист, защото в техните семейства е имало безследно изчезнали, осъдени или репресирани. Затова и, образно казано, се образуват отделни острови, където хората смятат, че трябва да защитят своята версия на миналото от посегателствата на съседите от другия остров, коментира Даниела Колева пред Радио София.

Авторът се опитва да намери отговор на въпросите как се помни близкото минало, от какво е обусловено това помнене и какви са социалните условия, които карат хората да помнят избирателно този период от българската история. Разказите и житейските истории са единият от изворите на информация, а другият основен източник е наблюдението за възпоменателните събития около нас.

Да не затваряме книгата на миналото, а да я носим със себе си

Колкото и парадоксално да изглежда, призивите към консенсус около една версия на миналото същевременно разчистват и пътя към забрава, защото разказът, който е приет като даденост, който се е превърнал в нещо „естествено” и саморазбиращо се, престава да генерира нови свои версии, които да го свързват с вълненията и тревогите на настоящето.

Електронният сайт „Въпреки“ споделя разговора си с доц. Даниела Колева върху последната ѝ книга, издадена от Институт за изследване на близкото минало „Памет и справедливост„.

Колкото и парадоксално да изглежда, призивите към консенсус около една версия на миналото същевременно разчистват и пътя към забрава, защото разказът, който е приет като даденост, който се е превърнал в нещо „естествено” и саморазбиращо се, престава да генерира нови свои версии, които да го свързват с вълненията и тревогите на настоящето.

Памет и справедливост

Тази книга има за обект паметта за комунистическото минало: “официалната” памет, създавана от институциите; публичната, моделирана в медии, ритуали, филми и книги, градска среда и пр. и всекидневната, или “вернакуларна” (vernacular) памет.

Лични спомени и публични разкази за комунизма

Автор: Даниела Колева

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2020

ISBN: 978-954-28-3219-5

Цялата публикация „Памет и справедливост“

Как помним комунизма и защо?

Вестник „24 часа“ отразява излизането на последната книга на Даниела Колева „Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма“.

Книгата „Памет и справедливост“ от Даниела Колева (ИК „Сиела“ и Институт за изследване на близкото минало) е задълбочено проучване на начините, по които българското общество се справя с комунистическото си минало.

24 часа, 22.07.2020 г.

Communism, Science and the University

The book explores the intellectual history of Bulgaria between the 1960s and the 1980s at the intersections of the country’s social and political history. Based on case studies, the research delves into three areas: the control and pressure mechanisms used on science and the university; the clash of ideas while performing the formal and hidden functions of academia in a communist regime setting; the processes whereby research and academia acquire a relative autonomy and alternative academic communities are being formed amidst the eroding ideological legitimacy of the regime.

Towards a Theory of Detotalitarianisation

By Ivaylo Znepolski
First Published 2020

ISBN 9780367895686
Published April 16, 2020 by Routledge
330 Pages

Book Description

The book explores the intellectual history of Bulgaria between the 1960s and the 1980s at the intersections of the country’s social and political history. Based on case studies, the research delves into three areas: the control and pressure mechanisms used on science and the university; the clash of ideas while performing the formal and hidden functions of academia in a communist regime setting; the processes whereby research and academia acquire a relative autonomy and alternative academic communities are being formed amidst the eroding ideological legitimacy of the regime.

Centred on the concept of the „incident“, this setup allowed us to eschew the narratives around the role of the dissidents or „freedom as a gift“ and interpret society’s transformation as the outcome of intersecting and overlaying sectoral events, which gathered strength down the years and lay the ground for the eruption labelled here as the „Big Event of 1989“.

Цялата публикация „Communism, Science and the University“

Антиинтелектуалната ситуация

… А щом има хора, ще има и нужда от интелектуална работа…

Повечето интелектуалци днес трудно откриват новата си роля, но напоследък се забелязват и много верни стъпки по посока на това, което препоръчваше още Макс Вебер в „Ученият и политикът“: политиците и интелектуалците не да правят едно и също, а да се ръководят от едни и същи ценности.

проф. Ивайло Знеполски

Разговор с проф. Ивайло Знеполски на страниците на сп. Култура, бр. 3 (2966), март 2020 г.

Фотография: Николай Трейман

„Народен“ съд?

Доколко са легитимни решенията на Народния съд? В История.BG гостуваха и обсъдиха темата наши колеги и сътрудници:

  • Ивайла Александрова, автор на романа „Горещо червено“ – художествено-документален разказ за съдбата на българската интелигенция в периода 1935-1965 г.;
  • Проф. Ивайло Знеполски – изп. директор на Института за изследване на близкото минало;
  • Историците доц. Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН и доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви“;
  • Д-р Тони Николов – философ и публицист.

Избити без съд и присъда
ИСТОРИЯ.BG“ – 03.02.2020

Човек на деня според „Свободна Европа“

Под заглавието „Човекът история. Проф. Ивайло Знеполски, който изследва миналото прецизно и честно“ Свободна Европа отбелязва 15 години от създаването на Институт за изследване на близкото минало.

Вярност към фактите, прецизност в научните методи и честност. Това са основните принципи, които следват в работата си историците от Института за изследване на близкото минало по думите на председателя му проф. Ивайло Знеполски. Институтът, който е създаден като неправителствена академична организация, която да стимулира и да подпомага изучаването на комунистическия режим в България, отбелязва 15 години от създаването си.

Освен това членовете му са автори на наскоро издадената книга „България под комунизъм“ от едно от най-големите англоезични издателства Routledge.

Свободна Европа, 23.01.2020 г.

10 ноември – ПРОМЯНАТА и 30 години от нея

В историята си човешкото общество е преминало безброй преходи. Всички те се подчиняват на един закон – преходите са жестоки. Моралът деградира, рушат се установените традиции и норми, редът се преобръща. Старото се отрича, докато новото още не е изобретено.

История.БГ

По повод 30 години от 10 ноември 1989, когато бе дадено началото на промяната на обществено-политическата система в България – от еднопартиен режим към демократично устройство – „История.БГ“ покани в студиото си интересни събеседници, сред които и директора на Института проф. Ивайло Знеполски:

Цялата публикация „10 ноември – ПРОМЯНАТА и 30 години от нея“