Category: Медии и рецензии

Пред предаването 12+3 на програма Хоризонт по БНР проф. Ивайло Знеполски коментира настоящата политическа и обществена атмосфера на фона на предстоящите избори през месец април.

Близката история ни учи, че крайното политическо говорене и яростно противопоставяне лишава страната от ценностен хоризонт и предизвиква дълбоки кризи.

Перспективни ще бъдат тези партии, които успеят да изведат някакви общи интереси над партийния егоизъм

Павлина Живкова разговаря с проф. Ивайло Знеполски по екзистенциалните въпроси на българската демокрация, близкото минало и ценностния хоризонт на българското общество.

Основното в една здрава демокрация е наличието на воля за съвместен живот. Нещо, което Реймон Арон свързваше с преодоляване на партийния егоизъм и чувството за компромис, способността да се признае частичната правота на другия и намирането на приемливи за всички решения.

Пълният текст на разговора можете да видите на сайта на вестник ТРУД.

В последния брой за 2021 година редакторите на Литературен вестник направиха своите препоръки към читателите за важни и стойностни книги през изминалата 2020 г. Сред тях попадна и новия том на проф. Ивайло Знеполски Измамната лекота на демокрацията. Една друга история на преходното време.

Ивайло Знеполски, “Измамната лекота на демокрацията. Една друга история на преходното време”, изд. “Изток-Запад”, С., 2020, 396 с., 29 лв.

Знаем ли историята на българския преход; кои са кризите и какви са разочарованите ни утопии; стигнахме ли я Европа; какво се случва с хуманитарните езици след 1989 г., търсещи се да изработят ново социално говорене сред светлината на медийните речетативи; как високата теория се сблъсква с прагматиката на всекидневния ни политически опит? Книгата на Ивайло Знеполски е не са умна и философски промислена, но притежава детайлна памет към икономическите, политическите и медиините събития от близкото минало. Книга, за която трябва повече да се говори.

Камелия Спасова, Литературен вестник, бр. 44, 23-29.12.2020 г.

Мариана Ганчева разговаря с Ивайло Знеполски във Време и половина по БНР, програма “Христо Ботев” по повод излизането на последната му книга Измамната лекота на демокрацията.

“Измамната лекота на демокрацията” е името на новата книга на професор Ивайло Знеполски. По думите му тя е опит през историята на изминалите 30 години свободен живот и демокрация да се стигне до днешните ни проблеми.

“Ние доста неподготвени влизаме в една форма на управление, която е странна за много от хората, в която трябва хем да си свободен, хем във всеки момент да взимаш решения как да живееш и как да устройваш живота ни заедно. Тези 30 години показаха, че ние не сме се отнесли много сериозно към проблема какво общество сме построили и днес се изправяме пред формулата за една трудно-работеща демокрация, в която няма диалог и компромис”.

Според проф. Знеполски решението е в търсенето на баланс и в разбирането на аргументите на другия. “Да спрем непрекъснато да възпроизвеждаме онова болшевишко клише, че ‘Този, който не е на нашето мнение, е враг'”.

Възможно ли е да се намери единство в обществото по някои основни въпроси, свързани с времето на комунизма? Този въпрос стои дълги години пред нас, но и до ден-днешен твърде много версии за миналото воюват непримиримо с други такива. Какви са механизмите на колективната памет за събитията – кое, как и защо остава прието като истина? Как изглежда мечтаната справедливост?

Понякога паметта за събитията от близкото ни минало прилича на отделни острови, напълно изолирани едни от други, които често са враждебни територии“ – казва Даниела Колева, доцент в катедра „История и теория на културата“ на Софийския университет и автор на изследването „Памет и справедливост“, което проучва начините, по които българското общество се справя с комунистическото си минало.

Чуйте я във „Време и половина“ на БНР.

Един от най-често сочените примери за разделение в обществото е паметта за социалистическото минало, която може да бъде разглеждана в два аспекта – “официалната” памет, която намира израз в медиите, ритуалите, филмите, книгите и дори градската среда, и всекидневната памет, предавана чрез разкази на индивиди, семейства, поколения и малки местни общности.

Културологът Даниела Колева прави задълбочено проучване на тези явления в книгата си “Памет и справедливост” . Официалната памет обхваща възстановителното право – законите, които реабилитират пострадалите от режима, честванията – дати, на които се отдава почит към жертвите на комунизма. Забелязва се, че и тази памет, както и всекидневната памет, е разделена на две – някои си спомнят миналото с умиление заради положителните неща от това време, а други с ненавист, защото в техните семейства е имало безследно изчезнали, осъдени или репресирани. Затова и, образно казано, се образуват отделни острови, където хората смятат, че трябва да защитят своята версия на миналото от посегателствата на съседите от другия остров, коментира Даниела Колева пред Радио София.

Авторът се опитва да намери отговор на въпросите как се помни близкото минало, от какво е обусловено това помнене и какви са социалните условия, които карат хората да помнят избирателно този период от българската история. Разказите и житейските истории са единият от изворите на информация, а другият основен източник е наблюдението за възпоменателните събития около нас.

Електронният сайт “Въпреки” споделя разговора си с доц. Даниела Колева върху последната ѝ книга, издадена от Институт за изследване на близкото минало “Памет и справедливост“.

Колкото и парадоксално да изглежда, призивите към консенсус около една версия на миналото същевременно разчистват и пътя към забрава, защото разказът, който е приет като даденост, който се е превърнал в нещо „естествено” и саморазбиращо се, престава да генерира нови свои версии, които да го свързват с вълненията и тревогите на настоящето.