Да не затваряме книгата на миналото, а да я носим със себе си

Колкото и парадоксално да изглежда, призивите към консенсус около една версия на миналото същевременно разчистват и пътя към забрава, защото разказът, който е приет като даденост, който се е превърнал в нещо „естествено” и саморазбиращо се, престава да генерира нови свои версии, които да го свързват с вълненията и тревогите на настоящето.

Електронният сайт „Въпреки“ споделя разговора си с доц. Даниела Колева върху последната ѝ книга, издадена от Институт за изследване на близкото минало „Памет и справедливост„.

Колкото и парадоксално да изглежда, призивите към консенсус около една версия на миналото същевременно разчистват и пътя към забрава, защото разказът, който е приет като даденост, който се е превърнал в нещо „естествено” и саморазбиращо се, престава да генерира нови свои версии, които да го свързват с вълненията и тревогите на настоящето.

Как помним комунизма и защо?

Вестник „24 часа“ отразява излизането на последната книга на Даниела Колева „Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма“.

Книгата „Памет и справедливост“ от Даниела Колева (ИК „Сиела“ и Институт за изследване на близкото минало) е задълбочено проучване на начините, по които българското общество се справя с комунистическото си минало.
…
24 часа, 22.07.2020 г.

Антиинтелектуалната ситуация

… А щом има хора, ще има и нужда от интелектуална работа…

Повечето интелектуалци днес трудно откриват новата си роля, но напоследък се забелязват и много верни стъпки по посока на това, което препоръчваше още Макс Вебер в „Ученият и политикът“: политиците и интелектуалците не да правят едно и също, а да се ръководят от едни и същи ценности.
проф. Ивайло Знеполски

Разговор с проф. Ивайло Знеполски на страниците на сп. Култура, бр. 3 (2966), март 2020 г.

Фотография: Николай Трейман

„Народен“ съд?

Доколко са легитимни решенията на Народния съд? В История.BG гостуваха и обсъдиха темата наши колеги и сътрудници:

Ивайла Александрова, автор на романа „Горещо червено“ – художествено-документален разказ за съдбата на българската интелигенция в периода 1935-1965 г.;
Проф. Ивайло Знеполски – изп. директор на Института за изследване на близкото минало;
Историците доц. Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН и доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви“;
Д-р Тони Николов – философ и публицист.

Избити без съд и присъда
„ИСТОРИЯ.BG“ – 03.02.2020

Човек на деня според „Свободна Европа“

Под заглавието „Човекът история. Проф. Ивайло Знеполски, който изследва миналото прецизно и честно“ Свободна Европа отбелязва 15 години от създаването на Институт за изследване на близкото минало.

Вярност към фактите, прецизност в научните методи и честност. Това са основните принципи, които следват в работата си историците от Института за изследване на близкото минало по думите на председателя му проф. Ивайло Знеполски. Институтът, който е създаден като неправителствена академична организация, която да стимулира и да подпомага изучаването на комунистическия режим в България, отбелязва 15 години от създаването си.
Освен това членовете му са автори на наскоро издадената книга „България под комунизъм“ от едно от най-големите англоезични издателства Routledge.
Свободна Европа, 23.01.2020 г.

10 ноември – ПРОМЯНАТА и 30 години от нея

В историята си човешкото общество е преминало безброй преходи. Всички те се подчиняват на един закон – преходите са жестоки. Моралът деградира, рушат се установените традиции и норми, редът се преобръща. Старото се отрича, докато новото още не е изобретено.
История.БГ

По повод 30 години от 10 ноември 1989, когато бе дадено началото на промяната на обществено-политическата система в България – от еднопартиен режим към демократично устройство – „История.БГ“ покани в студиото си интересни събеседници, сред които и директора на Института проф. Ивайло Знеполски:

Цялата публикация

„Аварии и катастрофи“ с награда на портал „Култура“

Нашият автор Даниел Вачков спечели втора награда в категория „Хуманитаристика“ на годишните награди на Портал „Култура“ за своето изследване „Аварии и катастрофи. Хроника на социалистическата индустриализация„.

На 1 ноември (петък) – в Деня на народните будители – от 18 ч. в книжен център Гринуич Портал Култура връчи за шеста поредна година Годишните си награди за принос в областта на литературата и хуманитаристиката.

Даниел Вачков получи награда за книгата си „Аварии и катастрофи. Хроника на социалистическата индустриализация“, снимка Стефан Джамбазов

„Реалният социализъм“ за ученика

Портал „Култура“ и електронното издание „Въпреки“ публикуваха краткия обзор от нашия колега Димитър Димов по работата ни по проекта „Дисидентски културни движения в Източния блок – наръчник за ученици и студенти„.

Съкратена версия на статията излезе и в сп. Култура, Брой 10 (2963), Декември 2019

Цялата публикация

„…история на европейското и българското откриване…“

Заглавието на тази книга можеше да бъде „Семиотика и идеология“. Но към него трябваше да добавим и история, защото Ивайло Знеполски изкусно играе с различните видове дистанции, непрекъснато се изтегля в ракурси, които му позволяват да реконструира контексти и да ги коментира историко-критически. Книгата уж „събира“ стари студии и предговори, но включва и обшиирна нова част, която издига предишните текстове на метакритическо равнище. Всъщност през цялото време четем история на европейското и българското откриване на семиологията на Барт, Лотман и Еко, проследяваме включването им тъкмо в европейската и българската интелектуална активност между 60-те и 90-те години на XX век. Това е особен моноспектакъл върху сцената на хуманитарните науки: вчерашният семиотик Знеполски бива коментиран от друг Знеполски, който днес е по-скоро историк на идеите и по този начин създава специфична нова интелектуална история през фокуса на феномена „семиотика“.
Пише „Литературен вестник“ в рубриката си за нови книги „Витрина“, бр. 29, 2019 г. за последната книга на Ивайло Знеполски „Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко„

Рецензия на Щефан Трьобст върху „9.IX.1944“

В 77-ми брой на научното списание Südost-Forschungen, издавано от Института за източно- и югоизточно европейски изследвания в Регенсбург, Германия излезе рецензия на проф. Щефан Трьобст върху изследването на Александър Везенков „9.IX.1944“, подкрепено и издадено от Института през 2014 г.