Category: Публикации

През миналата година проф. Ивайло Знеполски навърши своя 80-и юбилей. Кинотеоретик, културолог, семиотик, изследовател на медиите и на историята на близкото минало, той е учен с международно признание.

По повод на изложбата в негова чест, открита в галерия Алма Матер, с него разговаря Юлия Владимирова.

– Коя от сферите, в които е показано Вашето развитие, респектиращото Ви научно творчество и постиженията в хуманитаристиката и изследванията на миналото, Ви се струват най-значими от сегашна гледна точка? Срещи, събития, моменти…

– Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото макар в отделни моменти на дейността ми една или друга дисциплина да е доминирала, никоя от тях не отпадна напълно, те се надстройваха и допълваха. В ранните ми години активното ми занимание с кинокритика и кинотеория ме научи да ценя детайла, да придобия вкус към недоизказаното, да улавям раждащата се в монтажната фраза мисъл, да придобия вкус към стегнатата и изразителна реч.

Юлия Владимирова

Цялото интервю можете да прочетете на сайта на Импресио.

Пред предаването 12+3 на програма Хоризонт по БНР проф. Ивайло Знеполски коментира настоящата политическа и обществена атмосфера на фона на предстоящите избори през месец април.

Близката история ни учи, че крайното политическо говорене и яростно противопоставяне лишава страната от ценностен хоризонт и предизвиква дълбоки кризи.

Перспективни ще бъдат тези партии, които успеят да изведат някакви общи интереси над партийния егоизъм

Павлина Живкова разговаря с проф. Ивайло Знеполски по екзистенциалните въпроси на българската демокрация, близкото минало и ценностния хоризонт на българското общество.

Основното в една здрава демокрация е наличието на воля за съвместен живот. Нещо, което Реймон Арон свързваше с преодоляване на партийния егоизъм и чувството за компромис, способността да се признае частичната правота на другия и намирането на приемливи за всички решения.

Пълният текст на разговора можете да видите на сайта на вестник ТРУД.

В последния брой за 2021 година редакторите на Литературен вестник направиха своите препоръки към читателите за важни и стойностни книги през изминалата 2020 г. Сред тях попадна и новия том на проф. Ивайло Знеполски Измамната лекота на демокрацията. Една друга история на преходното време.

Ивайло Знеполски, “Измамната лекота на демокрацията. Една друга история на преходното време”, изд. “Изток-Запад”, С., 2020, 396 с., 29 лв.

Знаем ли историята на българския преход; кои са кризите и какви са разочарованите ни утопии; стигнахме ли я Европа; какво се случва с хуманитарните езици след 1989 г., търсещи се да изработят ново социално говорене сред светлината на медийните речетативи; как високата теория се сблъсква с прагматиката на всекидневния ни политически опит? Книгата на Ивайло Знеполски е не са умна и философски промислена, но притежава детайлна памет към икономическите, политическите и медиините събития от близкото минало. Книга, за която трябва повече да се говори.

Камелия Спасова, Литературен вестник, бр. 44, 23-29.12.2020 г.

Мариана Ганчева разговаря с Ивайло Знеполски във Време и половина по БНР, програма “Христо Ботев” по повод излизането на последната му книга Измамната лекота на демокрацията.

“Измамната лекота на демокрацията” е името на новата книга на професор Ивайло Знеполски. По думите му тя е опит през историята на изминалите 30 години свободен живот и демокрация да се стигне до днешните ни проблеми.

“Ние доста неподготвени влизаме в една форма на управление, която е странна за много от хората, в която трябва хем да си свободен, хем във всеки момент да взимаш решения как да живееш и как да устройваш живота ни заедно. Тези 30 години показаха, че ние не сме се отнесли много сериозно към проблема какво общество сме построили и днес се изправяме пред формулата за една трудно-работеща демокрация, в която няма диалог и компромис”.

Според проф. Знеполски решението е в търсенето на баланс и в разбирането на аргументите на другия. “Да спрем непрекъснато да възпроизвеждаме онова болшевишко клише, че ‘Този, който не е на нашето мнение, е враг'”.