Заглавието на тази книга можеше да бъде „Семиотика и идеология“. Но към него трябваше да добавим и история, защото Ивайло Знеполски изкусно играе с различните видове дистанции, непрекъснато се изтегля в ракурси, които му позволяват да реконструира контексти и да ги коментира историко-критически. Книгата уж „събира“ стари студии и предговори, но включва и обшиирна нова част, която издига предишните текстове на метакритическо равнище. Всъщност през цялото време четем история на европейското и българското откриване на семиологията на Барт, Лотман и Еко, проследяваме включването им тъкмо в европейската и българската интелектуална активност между 60-те и 90-те години на XX век. Това е особен моноспектакъл върху сцената на хуманитарните науки: вчерашният семиотик Знеполски бива коментиран от друг Знеполски, който днес е по-скоро историк на идеите и по този начин създава специфична нова интелектуална история през фокуса на феномена „семиотика“.
Пише „Литературен вестник“ в рубриката си за нови книги „Витрина“, бр. 29, 2019 г. за последната книга на Ивайло Знеполски „Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко„
Категория: Публикации
Рецензия на Щефан Трьобст върху „9.IX.1944“
В 77-ми брой на научното списание Südost-Forschungen, издавано от Института за източно- и югоизточно европейски изследвания в Регенсбург, Германия излезе рецензия на проф. Щефан Трьобст върху изследването на Александър Везенков „9.IX.1944“, подкрепено и издадено от Института през 2014 г.
Не, иcкането за истината за комунизма в учебниците не е цензура
Вестник „24 часа“ публикува в броя си от 4 юли, 2019 г. становището на Института за изследване на близкото минало около скандала за учебниците по история и цивилизация за X клас.
Публикацията можете да видите в електронната версия на вестника.
МОН сменя оценяването на учебниците…
Академичната свобода не е абсолютна за учебниците. Ако оправдават националсоциализма или религиозния екстремизъм, пак ли са свободни академичните лица, пита министър Вълчев
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката
След публикуването на становището на Института за изследване на близкото минало по повод скандала с учебниците по история и цивилизация за 10 клас и начина, по който се отразява комунистическия период, Министерството на образованието излезе с официална позиция.
Повече можете да видите в публикацията на OFFNEWS.
Изборът на в. „К“ за юни 2019 г.
Редакцията на седмичния вестник за критика, дебати и културни удоволствия „К“ посочи като свой избор на седмицата новоизлязлата книга на Ивайло Знеполски „Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко„.
История и визия
Литературен вестник в броя си от 13.06.2019 г. пише за изложбата, организирана от Институт за изследване на близкото минало и НБУ в партньорство с унгарската „Латерна Магика“ и още четири страни от Източна Европа.
„Underground Европа – дисидентски културни движения в Източния блок (1945-1989)“
Литературен вестник в броя си от 13.06.2019 г. пише за изложбата, организирана от Институт за изследване на близкото минало и НБУ в партньорство с унгарската „Латерна Магика“ и още четири страни от Източна Европа в рамките на проекта „EUnderground„.
В края на май 2019 г. в пространството на Нов български университет беше подредена изложба на тема „Underground Европа – дисидентски културни движения в Източния блок (1945-1989)“. Нейната цел беше да представи пред днешното младо поколение алтернативната културна история на комунистическите режими в страни от Централна и Източна Европа – България, Унгария, Чехия, Полша, Албания и Румъния. Акцентът беше поставен върху случаи на специфична културна съпротива, на цензура и преодоляване на цензурата над произведения на изкуството. […]
Редакцията
Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко
Текстовете се публикуват такива, каквито са били – свидетелство за това как съм възприемал и оценявал идеите им по онова време, но също така и за границите на възможното говорене.
Автор: Ивайло Знеполски
Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2019
ISBN: 978-954-28-2882-2
„На всички тези въпроси книгата дава ясни, понякога безмилостни отговори.“
Тандемът Кабакчиева – Бояджиева е изградил историко-социологическата рамка, в която може да бъде мислено профсъюзното движение в НРБ. Тази рамка обрамчва три прозореца: теоретически модел на „синдикализма“ в условията на комунистическия режим и случаите с профсъюза на строителите и с професионалната организация на учителите.
„Тандемът Кабакчиева – Бояджиева е изградил историко-социологическата рамка, в която може да бъде мислено профсъюзното движение в НРБ. Тази рамка обрамчва три прозореца: теоретически модел на „синдикализма“ в условията на комунистическия режим и случаите с профсъюза на строителите и с професионалната организация на учителите. Защо профсъюзите в НРБ са „обречени на зависимост“? Защо те по същество са антисиндикални, често работещи срещу правата на членовете си? Защо тъкмно учителите и строителите са професиите, на които режимът разчита са своето укпреване? На всички тези въпроси книгата дава ясни, понякога безмилостни отговори.“
– Литературен вестник –
(Не)възможният синдикализъм
Строители и учители през комунизма
Автори: Петя Кабакчиева и Пепка Бояджиева
Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2019
ISBN: 978-954-28-2796-2
Това издание се ползва с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
„Хроника на социализма с Георги Марков“
История.BG отново говори за епохата на НРБ през словото, творческия и житейски опит на писателя Георги Марков.
Ние, българите, сме добрият пример за съществуване под похлупак. Ние не вярваме нито в хуманните намерения, нито в сантименталните съчувствия. Ние сме примерът за съществуване без право на избор, обречени човеци, чиито сенки са зазидани в стените на нашия затвор. Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика. Ние нямаме настояще, а само минало, което е ужасно, и бъдеще, което е прекрасно.
Георги Марков
Гости на предаването бяха:
- проф. Ивайло Знеполски, културолог, философ, изпълнителен директор на Института за изследване на близкото минало
- проф. дфн Инна Пелева, Пловдивски университет, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалист по българска културна и литературна история.
- Тони Николов, философ и журналист, главен редактор на списание и Портал „Култура“, философ и журналист
- доц. дн Пламен Дойнов, поет, драматург, литературен историк, ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет
- Асен Шопов, режисьор, актьор и сценограф. През 1967 г. поставя пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата“ – спряна, а Асен Шопов е изгонен за 2 години от София.