Държавна сигурност срещу Българската православна църква
Автор: Момчил Методиев
Издание на Институт за изследване на близкото минало, НБУ и Издателство СИЕЛА
София 2025
ISBN: 978-954-28-5005-2
Поръчайте онлайн от книжарницата на Сиела.
Книгата се печата с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“
Какви са дългосрочните последици от намесата на Държавна сигурност в църковния живот през комунизма?
Изследването търси отговор на този въпрос през живота и съдбата на десет жертви и петима агенти на Държавна сигурност сред висшата църковна йерархия.
След дългогодишна работа в архивите на Държавна сигурност авторът аргументира мнението, че произволът и административната репресия, упражнявани от службите, водят до разрушаването на общността и до разкола в Българската православна църква в началото на 90-те години на ХХ век. В същото време документите показват, че защитата на автономията на Църквата от държавната намеса е била трудна, но не и невъзможна задача дори и в безпрецедентните условия на тази епоха. Именно в това се състои примерът и наследството на редица архиереи от разглеждания период.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод: ЦЪРКВАТА КАТО ОБЕКТ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ: УМАЛЕН МОДЕЛ НА ОБЩЕСТВОТО
ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА: ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
- Периодизация и исторически контекст
- Структури в Държавна сигурност, натоварени с контрола върху Църквата
- Оперативните работници
- Държавна сигурност и Св. синод: статистика и тенденции
- „Документирайте незабавно противонародните изказвания“: Неврокопски митрополит Борис (1888 ‒ 1948)
- „Човек под въпросителна“: Академик протопрезвитер Стефан Цанков (1881 ‒ 1965)
- „Най-опасният човек в Църквата“: Ловчански митрополит Филарет (1903 ‒ 1960)
- От „Народния съд“ до Ню Йорк: Нюйоркски митрополит Йосиф (Диков) (1907 ‒ 1987)
- „Една натура мистична“: Макариополски епископ Николай (1908 ‒1981)
- „Абсолютно неподходящ“: Доростолски митрополит Иларион (1903 ‒2009)
- „Убеден в преходността на народната власт“: Проватски епископ Антоний (1915 ‒ 2002)
- „През целия си живот е стоял на вражески позиции“: Левкийски епископ Партений (1907 – 1982)
- Държавна сигурност срещу забранената литература: Свещеник Петър Василковски (1899 ‒ 1974)
- Как обект „Сатана“ се превърна в „човек на властта“?: Видински митрополит Филарет (1921 ‒ 1987)
- Разузнавач с епископски жезъл: Западноевропейски митрополит Симеон (1926 ‒ 2016)
- Алтернативният „патриарх“: Неврокопски митрополит Пимен (1906 ‒ 1999)
- „Агентът изпълнява наши и на съветските другари задачи“: Старозагорски митрополит Панкратий (1926 ‒ 1998)
- Агентът „всичко върши с желание“: Врачански митрополит Калиник (1931 ‒ 2016)
- Един „много начетен“ човек (или за вредата от чуждите езици): Пловдивски митрополит Арсений (1932 ‒ 2006)
Последиците: Разколът в Българската православна църква
Заключение: ОТ ПРОИЗВОЛ И АДМИНИСТРАТИВНА РЕПРЕСИЯ КЪМ РАЗРУШАВАНЕ НА ОБЩНОСТТА