Да не затваряме книгата на миналото, а да я носим със себе си

Колкото и парадоксално да изглежда, призивите към консенсус около една версия на миналото същевременно разчистват и пътя към забрава, защото разказът, който е приет като даденост, който се е превърнал в нещо „естествено” и саморазбиращо се, престава да генерира нови свои версии, които да го свързват с вълненията и тревогите на настоящето.

Електронният сайт “Въпреки” споделя разговора си с доц. Даниела Колева върху последната ѝ книга, издадена от Институт за изследване на близкото минало “Памет и справедливост“.

Колкото и парадоксално да изглежда, призивите към консенсус около една версия на миналото същевременно разчистват и пътя към забрава, защото разказът, който е приет като даденост, който се е превърнал в нещо „естествено” и саморазбиращо се, престава да генерира нови свои версии, които да го свързват с вълненията и тревогите на настоящето.