Institute for Studies of the Recent Past "Prof. Ivaylo Znepolski"

Independent research institution studying the recent communist past of Bulgaria

Menu
  • About
  • News
  • Publications
    • Open Access Publications
  • Projects
  • Library
  • Contact
  • gb
    • bg
Menu

“MacroSocHistory, microhistories. Does it make sense?”

Posted on 05/12/200805/10/2016 by minaloto.org
Facebook
Facebook
fb-share-icon

Does it make sense to dig up the past when nobody believes there is a common and universal ground to rest on?

A conference afterthoughts

Author: “Idealist” Blog

A team from the Idealist Blog reports about the proceedings of the 13-th conference from the SOFIA DIALOGUES series titled Micro-Histoire – Macro-Histoire : Quelle Histoire Sociale ? which took place in Sofia on 29 and 30 November 2008.

Full text is available only in Bulgarian!

В Германия няма млад човек, който да не е запознат с ужасите на нацизма. Там още в гимназията историята на този период се преподава по емоционален начин, така че учениците да се поставят на мястото на жертвите и да разберат в пълна степен насилието, на което те са били подложени. В България много младежи дори не знаят, че в Белене е имало лагер.

Нещо повече – биографичните изследвания на доц. Даниела Колева от Софийския университет в самия град Белене показват, че много хора не правят разлика между лагера, закрит през 1959 година (и отворен отново по времето на „възродителния процес”, 1984–85), и затвора, който съществува и до днес. В Белене няма табелка, знак, който да припомня, че тук е било мястото, което за българската нова история има смисъла на Аушвиц.

Щом това се случва, опитите да се обясни и разкаже за комунизма очевидно не са достатъчно успешни. Жертвите на стария режим се изтикват все по-встрани, а в същото време техните някогашни палачи си правят тройни дискусии по телевизията.

Всяка една от тези жертви има своята лична история, която днес е потънала в големия и мъгляв исторически разказ за комунизма и реално не помага за неговото осмисляне. Но това не е проблем при работата с историята само в България и реално занимава учените по света от доста време. В своята критика срещу свръхобобщаването и социалното организиране на историята те започват да работят с понятието микроистория.

„Микроисторията изважда фрагменти, чрез които виждаме повече обяснения от основните исторически факти“, обясни Джовани Леви от Университета във Венеция на 13-ия форум „Софийски диалози“, който се организира миналата събота и неделя. Темата на конференцията беше точно „Микроистория–макроистория: каква социална история?”.

Присъствието на Джовани Леви в България е събитие, защото именно той заедно с неколцина други историци като Карло Гинзбург „измисля” термина „микроистория” в края на 70-те години. Книгата му „Упражнения по микроистория”, която се появи на български език малко преди конференцията, предлага негови текстове, които проблематизират важните за нас и невралгични теми като: политическата употреба на историята, употребите на биографията, истината, историците и психоанализата.

Микроисторията се появи именно тогава, казва Леви, когато почти навсякъде се разклати оптимистичната вяра, че светът ще претърпи бързи и радикални революционни промени. „В свят, който вече не вярва, че може да се намери обща и универсална основа, питането за начина на организация на хората и за това как да се придаде смисъл на всеки частен свят продължава да изисква от нас упражнения по микроистория”, казва още той.

Микроисторията в България

Микроисторията се интересува от отделната човешка съдба, от отделни моменти, места и техните връзки с по-големите събития. Тя може да работи добре при българските опити за разбиране на комунистическото минало. Трагичните лични истории на хилядите жертви на режима могат да направят емоционална връзка с младите хора днес и да им послужат за ориентация в света – каквато е главната функция на историята.

Но има и нещо много съществено – микроисторията не е просто смяна на мащаба и на фокуса, това не е просто история на отхвърлените, а „опит да се разказва, без да се прикриват правилата на играта, към които историкът се е придържал…”. Микроисторикът се чувства длъжен пред читателите да признае всичките си методи – удачни и неудачни, начините, по които е формулирал въпросите и потърсил отговорите.

Защото, пак според Леви, „ не е достатъчно да говориш за някого, за да го включиш в историята на света, за да покажеш значимостта му… От съществено значение е начинът, по който говориш”.

Проф. Ивайло Знеполски, директор на Института за изследване на близкото минало, обясни, че големите исторически модели не обясняват защо в България личностите от стария режим не са отстранени, а вместо това са агенти на приемственост и промяна. Според него това много повече може да се обясни с малките истории по комунизма, които са показвали вътрешната динамика на режима и грижливо замазваните противоречия. Знеполски изследва такива лични случаи, при които е имало поведение и действия, които са противоречали на природата на режима и по този начин са допринесли за неговата криза.

„Чрез малките истории отминалото се приближава до днешния ден и историческата епоха придобива кръв и плът. По този начин можем да намерим кълновете на сегашните проблеми“, каза проф. Знеполски.

„Безпокойството, свързано с миналото”

В крайна сметка, за да цитираме пак Леви, „безпокойството, свързано с миналото, произлиза не толкова от смисъла на нещата, които биват безвъзвратно загубени, а от безпорядъка и необхватността на неконтролираните човешки събития”.

В този смисъл конференцията в София беше и като успокоително хапче, което да ни припомни, че всъщност всичко предстои – малките култури и места като България ще търсят своето място в този безпорядък, безпокойството ще ни съпътства винаги, а колкото повече историци (а защо не и журналисти) станат по-внимателни и чувствителни към процеса на своята работа и осъзнават собствената си субективност и влияние във всяко едно изследване, толкова по-интересна и лишена от високопарни очаквания и генерализации може да стане самата история. За да не бъдем само наблюдатели, които не разбират какво им се случва, а участници, които разказват за случващото им се.


ОЩЕ КНИГИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ СПИСАНИЕ “ИДЕАЛИСТ”:

  • Джовани Леви „Упражнения по микроистория”, Дом за науките за човека и обществото, 2008
  • Михаил Груев, Алексей Кальонски, „Възродителният процес”, Институт за изследване на близкото минало, 2008
  • Даниела Колева (съставител), „Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът – житейски съдби”, Институт за изследване на близкото минало, 2007
  • „Аз живях социализма”. 171 лични истории, Г. Господинов, Д. Иванова, Р. Петров, К. Манолов, издателство „Жанет 45”,2006
  • „Инвентарна книга за социализма”, съст. Г. Господинов, Яна Генова, ИК „Прозорец”, 2006 „Опитомяване на революцията”, Джералд Крийд, „Апострофи”, 2005
Facebook
Facebook
fb-share-icon
Institute for Studies of the Recent Past "Prof. Ivaylo Znepolski" > Publications > Media and reviews > “MacroSocHistory, microhistories. Does it make sense?”

Книги с отворен достъп

Димитровград: рефлексии върху историята на града и общността

Банално античовешко…

… или как номенклатурата изостави народа си

International Conference “The Radioactive Decay of the Iron Curtain”

The Bulgarian Chernobyl

Църквата през времето на комунизма

Интересен разговор, дори на моменти забавен

Епопеята Димитровград в История.BG

Историческа разходка в ефира на bTV

С БНТ завинаги: спомен за бригадите

Categories

  • Library (1,254)
    • Dr. Lazarov's donation (197)
    • Titles in Cyrilic (946)
    • Titles in Latin (111)
  • News (104)
  • Projects (12)
  • Publications (264)
    • Open Access Publications (18)
    • Media and reviews (207)
    • Our books (56)

Snapshots

img_6711 img_0343 img_8626 Plakat.cdr 00-Bulgaria_under_communism-cover-1 mejdu-krusta-i-kompromisa-corica nrb.indd DSC_4328-copy Chernobyl NBU 17.04 (27).JPG Chernobyl NBU 17.04 (49).JPG
Institute for Studies of the Recent Past "Prof. Ivaylo Znepolski" > Publications > Media and reviews > “MacroSocHistory, microhistories. Does it make sense?”
©2026 Institute for Studies of the Recent Past "Prof. Ivaylo Znepolski" | Theme by SuperbThemes