Момчил Методиев гостува на AlternativataBG, за да представи своята последна книга Разрушаване на общността. Държавна сигурност срещу Българската православна църква.
Интересът ми е дълготраен. В началото започнах да се занимавам с история на Българската църква през комунизма, вкл. с архивите на ДС. Трябваше ми доста време, за да се получи книгата ми „Разрушаване на общността“, новото заглавие в историческата поредица “Минало несвършено”. Тя хвърля светлина върху намесата на комунистическата власт в духовната йерархия. Част от досиетата са унищожени. Но колкото повече човек чете, толкова повече възстановява информация. Изследовател съм и работя само със съществуваща информация; не бих си позволил да дописвам, коментира в студиото на Алтернативата проф. Момчил Методиев, историк и ръководител на Института за изследване на близкото минало.
50-те години функцията на ДС спрямо БПЦ е чисто репресивна, на моменти агресивно-репресивна, вкл. брутална като подход към отделни архиереи; имаме и маргинализацията на големи интелектуалци, свързани с Църквата. Още в началото всички членове на Светия синод са обект на разработка или са склонявани към сътрудничество; заплашвани са с изселване от София. Голяма част от архиереите отказват сътрудничество. Понякога съпротивата е толкова голяма, че когато рапортът стигне до бюрото на началника, последният казва, че не са спазени правилата на работа и съответно той не е одобрен.
В този период в ДС работят оперативни работници, които трудно могат да се похвалят с широка обща култура. Много колеги са писали за физическите репресии срещу свещенослужители и такива случаи има немалко. Аз съм се концентрирал върху невидимата административна репресия, когато на даден архимандрит не му се разрешава да разкрие потенциала си и да си върши работата.
През втория период обръщам внимание на някои емблематични сътрудници на ДС. Той настъпва през 1967 г., когато е създадено Шесто управление – отдел, контролиращ духовенството. Тогава ДС се насочва към привличане на млади и перспективни духовници, чието развитие и подкрепя. Когато е създаден т.нар. Външен отдел на БПЦ, той се превръща в нещо като синод в синода, провеждащ самостоятелна и несъгласувана политика. Така патриарх Максим през 70-те и 80-те години се оказва в изолация. Бруталният подход е изоставен още в средата на 50-те години. В стратегията по вербуване активно замесено е и разузнаването.
Ядрото на разкола избухва през 1992 г., защото в този преходен период са унищожени много досиета, а лидерите му са едни от най-активните сътрудници на ДС през късния период на комунизма, посочи още проф. Методиев.