The interview was broadcasted by the Bulgarian National Radio on April 10th, 2014. Further information and the interview itself can be heard in Bulgarian only!
Институтът за изследване на близкото минало, Фондация “Америка за България” и Червената къща представят днес публичната лекция на доц. Теодора Драгостинова от Департамента по история към Университета на Охайо, САЩ на тема “Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век”
Докато през 70-те години тези културни събития бяха интерпретирани като “културен пробив” или „проникване”, наскоро имаше опити периодът на разгърната културна дипломация да се представи като “културно отваряне” на България към света.
“Културната дипломация е много важен аспект от Студената война. Още след смъртта на Сталин, по времето на Хрушчов запозва обширна културна офавзива на съветския съюз и останалите страни от социалистическия блок се захващат усилено да проганадриат постиженията на социалстическата култура на Запад.” казва Теодора Драгостинова.
Според изследователката това е една добре координирана акция в която участват различни институции. Всичко минава централизирано през културния отдел на ЦК на БКП. Интересното е, че всичко се е координирало с Външно министрество. “Показателно е, че от най-високо ниво се дава съгласие за най-дребните детайли”. Комунистическият елит тогава изковава термина “Втори златен културен век на България”, който съпровожда българските изложби като “Съкровищата на тракийското изкуство”, които се показват в най-престижните музеи на Европа и Америка.
Интересното е, че хората наЗапад не реагират по очаквания от режима идеологически начин. Те не виждат в тези изложби някакво “постижение на комунистическия режим”, което всъщност комунистическата пропаганда е целяла. Зрителите н Европа и САЩ отиват да се насладят на културната и историческата стойност.
На въпроса кои са били лицата на тази пропаганда, придружавали тези изложби Теодора Драгостина отговори: “политическият съветник и културното аташе в българското посолство, ако говорим за САЩ”. Те ги организират и пишат дългите отчети.
Има обаче и една част от българската интелигенция, определена прослойка, който е била непрекъснато присъстваща. “Няма какво да се лъжем, това не е някакво българско “отваряне към света” – това е “отваряне на света” за една привилегирована прослойка – културната номенклатура, лоялните към властта интелектуалци, които се награждават за тяхната лоялност с възможността да поставят изложби или да четат своята поезия например в Библиотеката на Конгреса, например Георги Джагаров и Любомир Левчев през 1980.” това четене на тяхната лична поезия е обявено за “представяне на българската поезия”, а те са имали възможност да обиколят Съединените щати по този начин. В областта на тракийското изкуство това е Александър Фол.
На практика лицето на това културно проникване са интелектуалците около кръга на дъщерята на държавния глава и лидер на БКП Тодор Живков – Людмила Живкова.
“Навремето дори се говори за културен пробив”. Доколко обаче това може да бъде представено като “културно отваряне на България към света” е доста спорно според изследователката. “Аз не го виждам като културно отваряне. За да има културно отваряне би трябвало да има и широка българска публика на тези събития. А обикновеният българин по онова време няма нито въможност, нито разрешение да пътува зад граница. Няма възможност да отиде до Метрополитен или до Бритиш мюзиум”.
Още в началото на изследването си, Теодора установява една показателна зависимост: “няма нито един от тези културни дейци пътували с делегации на Запад, който да остане или да е поискал да остане като емигрант. Причина е, че всички са били сериозно обвързани с комунистическия режим” чрез система от привилегии. “Те нямат фактически причина да търсят политическо убежище на Запад” за разлика от обикновените, непривилегировани български граждани. “Тези, които отиват в щатите с едно единствено изключение се завръщат”.
Цялото интрвю можете да чуете от сайта на БНР.
