Видео от дебата “Интелектуалците, комунизмът и демокрацията”

За всички, които бяха възпрепятствани да дойдат наживо или да се включат в излъчването чрез Zoom, предлагаме пълния запис на изказванията и дискусията.

Някои от въпросите в залата не се чуват добре, но това е недостатък на наличната техника.

Приятно гледане и слушане!

Фотография: Стефан Марков, Въпреки.com

Теодора Димова и Ивайло Знеполски пред Култура.БГ

Няколко дни след провеждането на дебата на тема  “Интелектуалците, комунизмът и демокрацията” проф. Ивайло Знеполски и Теодора Димова гостуваха в петъчното предаване на Култура.БГ, БНТ.

Записът от разговора с Димитър Стоянович може да видите ТУК.

Съвсем скоро очаквайте и пълния запис от дебата “Интелектуалците, комунизмът и демокрацията”, организиран от Института за изследване на близкото минало.

Благодарности към Въпреки.com! и Стефан Марков за фотосите, които направиха по време на дебата.

Политиката трябва да се учи от историята

Пред предаването 12+3 на програма Хоризонт по БНР проф. Ивайло Знеполски коментира настоящата политическа и обществена атмосфера на фона на предстоящите избори през месец април.

Близката история ни учи, че крайното политическо говорене и яростно противопоставяне лишава страната от ценностен хоризонт и предизвиква дълбоки кризи.

Перспективни ще бъдат тези партии, които успеят да изведат някакви общи интереси над партийния егоизъм

Демокрацията не е консумативно благо

Политическият живот все повече се подчинява на механизма на “политическия пазар”

Павлина Живкова разговаря с проф. Ивайло Знеполски по екзистенциалните въпроси на българската демокрация, близкото минало и ценностния хоризонт на българското общество.

Основното в една здрава демокрация е наличието на воля за съвместен живот. Нещо, което Реймон Арон свързваше с преодоляване на партийния егоизъм и чувството за компромис, способността да се признае частичната правота на другия и намирането на приемливи за всички решения.

Пълният текст на разговора можете да видите на сайта на вестник ТРУД.

Изборът на редактора: “Измамната лекота на демокрацията”

“Измамната лекота на демокрацията. Една друга история на преходното време”, изд. „Изток-Запад“, С., 2020

В последния брой за 2021 година редакторите на Литературен вестник направиха своите препоръки към читателите за важни и стойностни книги през изминалата 2020 г. Сред тях попадна и новия том на проф. Ивайло Знеполски Измамната лекота на демокрацията. Една друга история на преходното време.

Ивайло Знеполски, “Измамната лекота на демокрацията. Една друга история на преходното време”, изд. “Изток-Запад”, С., 2020, 396 с., 29 лв.

Знаем ли историята на българския преход; кои са кризите и какви са разочарованите ни утопии; стигнахме ли я Европа; какво се случва с хуманитарните езици след 1989 г., търсещи се да изработят ново социално говорене сред светлината на медийните речетативи; как високата теория се сблъсква с прагматиката на всекидневния ни политически опит? Книгата на Ивайло Знеполски е не са умна и философски промислена, но притежава детайлна памет към икономическите, политическите и медиините събития от близкото минало. Книга, за която трябва повече да се говори.

Камелия Спасова, Литературен вестник, бр. 44, 23-29.12.2020 г.

“Измамната лекота на демокрацията” с Коритаров

В самия край на ноември месец заради необходимата социална дистанция и наложените ограничения представянето на новата книга на Ивайло Знеполски Измамната лекота на демокрацията премина предимно във виртуални формати.

По-долу можете да видите неговия разговор с Георги Коритаров в предаването Свободна зона.

Демокрацията функционира трудно без компромис

Тези 30 години показаха, че ние не сме се отнесли много сериозно към проблема какво общество сме построили и днес се изправяме пред формулата за една трудно-работеща демокрация, в която няма диалог и компромис.

Мариана Ганчева разговаря с Ивайло Знеполски във Време и половина по БНР, програма “Христо Ботев” по повод излизането на последната му книга Измамната лекота на демокрацията.

“Измамната лекота на демокрацията” е името на новата книга на професор Ивайло Знеполски. По думите му тя е опит през историята на изминалите 30 години свободен живот и демокрация да се стигне до днешните ни проблеми.

“Ние доста неподготвени влизаме в една форма на управление, която е странна за много от хората, в която трябва хем да си свободен, хем във всеки момент да взимаш решения как да живееш и как да устройваш живота ни заедно. Тези 30 години показаха, че ние не сме се отнесли много сериозно към проблема какво общество сме построили и днес се изправяме пред формулата за една трудно-работеща демокрация, в която няма диалог и компромис”.

Според проф. Знеполски решението е в търсенето на баланс и в разбирането на аргументите на другия. “Да спрем непрекъснато да възпроизвеждаме онова болшевишко клише, че ‘Този, който не е на нашето мнение, е враг'”.

Communism, Science and the University

The book explores the intellectual history of Bulgaria between the 1960s and the 1980s at the intersections of the country’s social and political history. Based on case studies, the research delves into three areas: the control and pressure mechanisms used on science and the university; the clash of ideas while performing the formal and hidden functions of academia in a communist regime setting; the processes whereby research and academia acquire a relative autonomy and alternative academic communities are being formed amidst the eroding ideological legitimacy of the regime.

Towards a Theory of Detotalitarianisation

By Ivaylo Znepolski
First Published 2020

ISBN 9780367895686
Published April 16, 2020 by Routledge
330 Pages

Book Description

The book explores the intellectual history of Bulgaria between the 1960s and the 1980s at the intersections of the country’s social and political history. Based on case studies, the research delves into three areas: the control and pressure mechanisms used on science and the university; the clash of ideas while performing the formal and hidden functions of academia in a communist regime setting; the processes whereby research and academia acquire a relative autonomy and alternative academic communities are being formed amidst the eroding ideological legitimacy of the regime.

Centred on the concept of the “incident”, this setup allowed us to eschew the narratives around the role of the dissidents or “freedom as a gift” and interpret society’s transformation as the outcome of intersecting and overlaying sectoral events, which gathered strength down the years and lay the ground for the eruption labelled here as the “Big Event of 1989”.

Continue reading “Communism, Science and the University”

Антиинтелектуалната ситуация

… А щом има хора, ще има и нужда от интелектуална работа…

Повечето интелектуалци днес трудно откриват новата си роля, но напоследък се забелязват и много верни стъпки по посока на това, което препоръчваше още Макс Вебер в “Ученият и политикът”: политиците и интелектуалците не да правят едно и също, а да се ръководят от едни и същи ценности.

проф. Ивайло Знеполски

Разговор с проф. Ивайло Знеполски на страниците на сп. Култура, бр. 3 (2966), март 2020 г.

Фотография: Николай Трейман

“Народен” съд?

Доколко са легитимни решенията на Народния съд? В История.BG гостуваха и обсъдиха темата наши колеги и сътрудници:

  • Ивайла Александрова, автор на романа “Горещо червено” – художествено-документален разказ за съдбата на българската интелигенция в периода 1935-1965 г.;
  • Проф. Ивайло Знеполски – изп. директор на Института за изследване на близкото минало;
  • Историците доц. Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН и доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция “Архиви”;
  • Д-р Тони Николов – философ и публицист.

Избити без съд и присъда
ИСТОРИЯ.BG” – 03.02.2020