Автор: Данила Начева
София: Звезди, 2009
Марин Илиев Жечев е български учен – химик, изследовател, поет, публицист, учител, енциклопедист. Псевдоним: Страхил. Роден в село Въбел, сега квартал на Търговище. Завършва химическия факултет на Софийския университет; асистент на професор Александър Спасов; води лабораторните упражнения на студентите медици. Печата през 1930 г. във в. „Младежко земеделско знаме”. Идейно симпатизира на БЗНС – Врабча 1. Завършва Школата за запасни офицери. През 1949 г. е уволнен от университета. Прекарва една година в трудововъзпитателния лагер „Богданов дол”, а през 1956-1959 г. е на остров Персин край Белене. Открива лекарства против хрема, гъбички, гнойна ангина, дълго време работи по лекарство срещу рака. Представя пред Министерството на народното здраве препарата „Въбелин” като средство срещу грипа, няколко поликлиники в София използвали препарата „9,10″ като заместител на риванола, създава боен газ. Съавтор заедно с проф. Александър Спасов на публикации с химични изследвания. Помага на много хора с лекарства, които сам приготвя. Умира от рак на 1 ноември 1989 г. в родното си село.
Даниела Начева по образование е икономист, живее със семейството си в Детройт и вече 17 години издава „Вестник на българите в Детройт“, споделя че идеята за книгата е дошла след като прочита статия за Марин Жечев. „Бях силно впечатлена, че в моето родно село Въбел, сега квартал на Търговище, е роден толкова интелигентен и способен човек, който така много е страдал. Започнах да възстановявам живота му по сламките, запазени през годините. Неоценимо беше съдействието на Йосиф Петров — най-добрия му приятел, с когото проведох множество срещи. Достъпът до досието на Марин Жечев ми даде възможност да изясня някои събития от живота му, да посоча точна дата и място. Същевременно се породиха редица въпроси: Що за държава сме били? Що за живот е имал Марин Жечев, заобиколен и следен от агенти на Държавна Сигурност? Време, когато една анонимка може да те изпрати в концлагер!“
/БНР, 17 октомври 2023 г./