„…история на европейското и българското откриване…“

Заглавието на тази книга можеше да бъде „Семиотика и идеология“. Но към него трябваше да добавим и история, защото Ивайло Знеполски изкусно играе с различните видове дистанции, непрекъснато се изтегля в ракурси, които му позволяват да реконструира контексти и да ги коментира историко-критически. Книгата уж „събира“ стари студии и предговори, но включва и обшиирна нова част, която издига предишните текстове на метакритическо равнище. Всъщност през цялото време четем история на европейското и българското откриване на семиологията на Барт, Лотман и Еко, проследяваме включването им тъкмо в европейската и българската интелектуална активност между 60-те и 90-те години на XX век. Това е особен моноспектакъл върху сцената на хуманитарните науки: вчерашният семиотик Знеполски бива коментиран от друг Знеполски, който днес е по-скоро историк на идеите и по този начин създава специфична нова интелектуална история през фокуса на феномена „семиотика“.

Пише „Литературен вестник“ в рубриката си за нови книги „Витрина“, бр. 29, 2019 г. за последната книга на Ивайло Знеполски „Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко

Изборът на в. „К“ за юни 2019 г.

в. К, бр. 24, 2019 г.

Редакцията на седмичния вестник за критика, дебати и културни удоволствия „К“ посочи като свой избор на седмицата новоизлязлата книга на Ивайло Знеполски „Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко„.

Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко

Текстовете се публикуват такива, каквито са били – свидетелство за това как съм възприемал и оценявал идеите им по онова време, но също така и за границите на възможното говорене.

Автор: Ивайло Знеполски

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2019

ISBN: 978-954-28-2882-2

Цялата публикация „Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко“

„Хроника на социализма с Георги Марков“

История.BG отново говори за епохата на НРБ през словото, творческия и житейски опит на писателя Георги Марков.

Ние, българите, сме добрият пример за съществуване под похлупак. Ние не вярваме нито в хуманните намерения, нито в сантименталните съчувствия. Ние сме примерът за съществуване без право на избор, обречени човеци, чиито сенки са зазидани в стените на нашия затвор. Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика. Ние нямаме настояще, а само минало, което е ужасно, и бъдеще, което е прекрасно.

Георги Марков

Гости на предаването бяха:

  • проф. Ивайло Знеполски, културолог, философ, изпълнителен директор на Института за изследване на близкото минало
  • проф. дфн Инна Пелева, Пловдивски университет, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалист по българска културна и литературна история.
  • Тони Николов, философ и журналист, главен редактор на списание и Портал „Култура“, философ и журналист
  • доц. дн Пламен Дойнов, поет, драматург, литературен историк, ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет
  • Асен Шопов, режисьор, актьор и сценограф. През 1967 г. поставя пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата“ – спряна, а Асен Шопов е изгонен за 2 години от София.

За НРБ и изучаването на близкото минало по История.BG

В първото издание на История.BG за 2019 г. по БНТ1 основната тема на разговора беше за предизвикателствата пред изучаването на комунизма в България.

Участници в дискусията в студиото на предаването бяха:

  • Проф. Ивайло Знеполски – директор на Институтa за изследване на близкото минало;
  • Доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви“;
  • Доц. д-р Даниел Вачков- директор на Института за исторически изследвания при БАН;
  • Дфн. Момчил Методиев – главен редактор на списание „Християнство и култура“.

Можете да гледате видеото от предаването ТУК.

„Една успешна година за изследователския процес и издателската ни дейност.“

По повод края на годината вестник „24 часа“ покани директора на Институт за изследване на близкото минало на разговор и равносметка за изминалата 2018 г., за научната ни работа и публикациите ни в страната и чужбина.

Повече можете да видите в електронното издание на вестника!

Диплом за принос на Института

На 18 декември 2018 г. със специален сборник, кръгла маса и изложба в Центъра на книгата на НБУ беше отбелязана 10-годишнината на научноизследователската програма „Литературата на НРБ (1946-1990), реализирана от Департамент „Нова българистика“.

Като част от честването на Института за изследване на близкото минало и проф. Ивайло Знеполски беше връчен диплом за принос в изграждането на програмата и на академичното и общественото познание за периода.

Ивайло Знеполски и Христо Христов в разговор за досиетата на ДС и Юлия Кръстева

Пред програма Хоризонт на БНР проф. Ивайло Знеполски и разследващият журналист Христо Христов коментират казуса с досието на българо-френския учен Юлия Кръстева.

Имаше злорадство и недоброжелателност в реакциите в България от съобщението, че Юлия Кръстева има досие като сътрудник в Държавна сигурност. Срещнах срамни коментари. За щастие документите около нейното сътрудничество са запазени и след като внимателно ги прочете човек, ще види, че има няколко казуса. Това каза в предаването „Нещо повече“ проф. Ивайло Знеполски – преподавател в Софийския университет и директор на Института за изследване на близкото минало. …

Историкът, множественото минало и въпросите на най-новата българска история…

Радио „Христо Ботев“ предложи възможност на проф. Георги Каприев, Митко Новков и проф. Ивайло Знеполски да поговорят върху начините да мислим близкото минало. Поводът за това бяха последните две книги на проф. Знеполски „Историкът и множественото минало“ и „Как се променят нещата?„.

Цялата публикация „Историкът, множественото минало и въпросите на най-новата българска история…“

Литературен вестник за „Историкът и множественото минало“

Ивайло Знеполски, „Историкът и множественото минало

След „Българският комунизъм“ (2009) и „Как се променят нещата“ (2016) Ивайло Знеполски събира теоретико-методологическите си студии, посветени на изследванията на „близкото минало“. Томът е едновременно множествен и единен. От една страна, следва публичните занимания и изследвания на автора и оставените от тях писмени следи под формата на доклади и студии, а от друга, концептуализира на втора и трета степен идеите на Знеполски. И тук личи запазената марка в научния подход: грижливо проясняване и проверка на понятията, преди да се превърнат в действени инструменти. Особено важни са очертаните конфликти и конвергенции между микроисторията и макроисторията. В ръцете си държим своеобразен учебник по теория на комунизма, без който всеки изследовател на „близкото минало“ рискува да се окаже в по-далечното.

– Литературен вестник, бр. 23, 21-27.06.2017 г. –