Как помним комунизма и защо?

Вестник „24 часа“ отразява излизането на последната книга на Даниела Колева „Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма“.

Книгата „Памет и справедливост“ от Даниела Колева (ИК „Сиела“ и Институт за изследване на близкото минало) е задълбочено проучване на начините, по които българското общество се справя с комунистическото си минало.

24 часа, 22.07.2020 г.

Да преосмислим историята на близкото минало

По отношение на близкото българско минало в масовото съзнание съществуват два мита – митът за престъпния комунизъм и митът за добрия комунизъм, като до голяма степен двата мита съществуват паралелно, без първият мит да обезсмисля втория. Престъпленията от първите години на режима се признават, но се и опрощават в името на социалната му природа през последните две-три десетилетия. Този идеен разнобой на различни нива в обществото се явява сериозна пречка пред установяването на една трайна и стабилна демокрация, подронвайки психологическата и социалната база на личната политическа активност и индивидуалната стопанска инициатива.

2020-2021 г.

По отношение на близкото българско минало в масовото съзнание съществуват два мита – митът за престъпния комунизъм и митът за добрия комунизъм, като до голяма степен двата мита съществуват паралелно, без първият мит да обезсмисля втория. Престъпленията от първите години на режима се признават, но се и опрощават в името на социалната му природа през последните две-три десетилетия. Този идеен разнобой на различни нива в обществото се явява сериозна пречка пред установяването на една трайна и стабилна демокрация, подронвайки психологическата и социалната база на личната политическа активност и индивидуалната стопанска инициатива.

Описаното по-горе прави необходимо задълбоченото и всестранно изследване на социалните практики и принципи на комунистическата държава, което разколебава неосмисленото схващане за успешния и добър комунизъм в съответните сфери. Проектът цели да допринесе за промяната на точно на този контекст.

Основните дейности, които осъществяваме с този проект са:

  • Колективен авторски сбовник върху социалната история на комунизма в България;
  • Четвърти том от поредицата „Това е моето минало“;
  • Авторска монография върху „тоталитарната държава“ и българските практики;
  • Публичен дебат „Интелектуалците: комунизмът и демокрацията“.

Проектът се подкрепя от Фондация „Америка за България“.

Фондация „Америка за България“ е независима, непартийна и неполитическа американска благотворителна организация. Основана през 2008 г., Фондацията е наследник на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден по Закона за подпомагане на източноевропейската демокрация от 1989 г. чрез Американската агенция за международно развитие.

Фондация Фондация „Америка за България“ подпомага укрепването на динамична пазарна икономика и на институциите на демократичното общество в България и подкрепя страната в постигане на пълния ѝ потенциал на успешна и модерна европейска нация. Даренията, предоставени от Фондация „Америка за България“, развиват дългогодишните традиции на доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България. За повече информация: https://www.us4bg.org

Communism, Science and the University

The book explores the intellectual history of Bulgaria between the 1960s and the 1980s at the intersections of the country’s social and political history. Based on case studies, the research delves into three areas: the control and pressure mechanisms used on science and the university; the clash of ideas while performing the formal and hidden functions of academia in a communist regime setting; the processes whereby research and academia acquire a relative autonomy and alternative academic communities are being formed amidst the eroding ideological legitimacy of the regime.

Towards a Theory of Detotalitarianisation

By Ivaylo Znepolski
First Published 2020

ISBN 9780367895686
Published April 16, 2020 by Routledge
330 Pages

Book Description

The book explores the intellectual history of Bulgaria between the 1960s and the 1980s at the intersections of the country’s social and political history. Based on case studies, the research delves into three areas: the control and pressure mechanisms used on science and the university; the clash of ideas while performing the formal and hidden functions of academia in a communist regime setting; the processes whereby research and academia acquire a relative autonomy and alternative academic communities are being formed amidst the eroding ideological legitimacy of the regime.

Centred on the concept of the „incident“, this setup allowed us to eschew the narratives around the role of the dissidents or „freedom as a gift“ and interpret society’s transformation as the outcome of intersecting and overlaying sectoral events, which gathered strength down the years and lay the ground for the eruption labelled here as the „Big Event of 1989“.

Цялата публикация „Communism, Science and the University“

Антиинтелектуалната ситуация

… А щом има хора, ще има и нужда от интелектуална работа…

Повечето интелектуалци днес трудно откриват новата си роля, но напоследък се забелязват и много верни стъпки по посока на това, което препоръчваше още Макс Вебер в „Ученият и политикът“: политиците и интелектуалците не да правят едно и също, а да се ръководят от едни и същи ценности.

проф. Ивайло Знеполски

Разговор с проф. Ивайло Знеполски на страниците на сп. Култура, бр. 3 (2966), март 2020 г.

Фотография: Николай Трейман

„Народен“ съд?

Доколко са легитимни решенията на Народния съд? В История.BG гостуваха и обсъдиха темата наши колеги и сътрудници:

  • Ивайла Александрова, автор на романа „Горещо червено“ – художествено-документален разказ за съдбата на българската интелигенция в периода 1935-1965 г.;
  • Проф. Ивайло Знеполски – изп. директор на Института за изследване на близкото минало;
  • Историците доц. Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН и доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви“;
  • Д-р Тони Николов – философ и публицист.

Избити без съд и присъда
ИСТОРИЯ.BG“ – 03.02.2020

Човек на деня според „Свободна Европа“

Под заглавието „Човекът история. Проф. Ивайло Знеполски, който изследва миналото прецизно и честно“ Свободна Европа отбелязва 15 години от създаването на Институт за изследване на близкото минало.

Вярност към фактите, прецизност в научните методи и честност. Това са основните принципи, които следват в работата си историците от Института за изследване на близкото минало по думите на председателя му проф. Ивайло Знеполски. Институтът, който е създаден като неправителствена академична организация, която да стимулира и да подпомага изучаването на комунистическия режим в България, отбелязва 15 години от създаването си.

Освен това членовете му са автори на наскоро издадената книга „България под комунизъм“ от едно от най-големите англоезични издателства Routledge.

Свободна Европа, 23.01.2020 г.