Електронният информационен портал Vesti.bg публикува кратка рецензия върху колективния сборник на Институт за изследване на близкото минало „История на Народна република България. Режимът и обществото„.
Институтт за изследване на близкото минало (minaloto.org) издаде „История на Народна републбика България“, сборник под общата редакция на проф. Ивайло Знеполски.
Като своя мисия авторският екип на тази неправителствена организация вижда работата в различните архиви, натрупването на информация чрез устната история и публикуването на резултатите от изследвания върху различни периоди и аспекти на комунистическия режим.
Тези изследвания, казва проф. Знеполски, биха имали значим принос за създаване на адекватна база за написването на следващото поколение учебници по история и биха снабдили с така необходимата литература студентите по история.
Въпреки осъждането на рецидивите от миналото в политическите речи или публицистиката, в обществото няма изградено ясно съзнание за това какво е редно и какво не е, какво отговаря на автентичните ценности на демократичния живот и какво не е съвместимо с тях.
Книгата включва кратка история на възникването и употребата на понятието тоталитаризъм и се сърсредоточава върху политическата природа и политическата история на комунистическия режим (1944-1989).
Включени са студии върху пътя на комунистическата партия към властта в периода 1939-1954 г.; установяването на Отечественофронтовска власт; противоречиято сред управляващите и оформянето на опозиция на режима; свикването на Велико народно събрание и ликвидирането на опозицията; България на „чистия“ сталинизъм (1947-1953).
Следват: политическото развитие на България между 50-те и 80-те години на ХХ век; налагането на абсолютната власт на Тодор Живков; фракционните борби и заговори в БКП през 60-те и началото на 70-те години; „Живковата“ конституция от 1971 г. и новият култ към личността на лидера; Горбачовата „перестройка“, късното българско дисидентство и краят на Живковия режим.
Едни автори се съсредоточават върху организацията и функционирането на БКП и на Държавна сигурност като опора на комунистическата държава, а други – на икономиката на комунистическа България: съветизацията, колективизацията в селото, кризите и реформите.
Анализирани са демографските тенденции и процеси след Втората световна война, както и т.нар. социална политика в „служба на народа“, довела до корумпиране на масите и до социални неравенства в страната.
Специален раздел от книгата е п осветен на „македонския въпрос“ в комунистическа България: проектът за южнославянска федерация, „македонизацията“ на Пиринския край и нейното преразглеждане, българо-югославската полемика.
Политиката към етническите и религиозните общности в комунистическа България, „приобщаването“ на турското население, „възродителният процес“ и „голямата екскурзия“ (1984-1989), както и илюзията за „единна социалистическа нация“ също са обект на изследване.
Сборникът включва също статии за културната политика и културните практики – социалистическия реализъм и пр., както и за историческата наука.
Автори на изследванията в сборника са Александър Везенков, Даниел Вачков, Даниела Колева, Ивайло Знеполски, Иван Еленков, Мартин Иванов, Михаил Груев, Момчил Методиев, Николай Вуков, Петя Кабакчеива, Пламен Дойнов, Румен Даскалов, Чавдар Маринов.
Изданието е получило финансова подкрепа от Фондация „Америка за България“. Институтът за изследване на близкото минало издаде и „Тодор Живков. Биография“ – дългогодишно документално изследване на разследващия журналист Христо Христов. Авторът предлага най-подробната биография на бившия генерален секретар на БКП, управлявал 35 години България.
Христов смята, че 20 години след рухването на комунизма в Източна Европа, са достатъчна дистанция за намирането на действителния образ на човека, с когото се отъждествява по-голямата част от комунистическата епоха в България.
Без да се познава Тодор Живков и неговото управление (1954-1989) трудно би могъл да бъде разбран и българския комунизъм.