Орбити на социалистическото всекидневие

Политики и последици на организационния обхват на масите, отнемането на собствеността, формиране на непосредственото обкръжение и корупцията в Народна република България

Автор: Иван Еленков

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2018

ISBN: 978-954-28-24-893

Това издание се ползва с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

На 13 февруари 1954 г. Държавно индустриално обединение „Вълнена индустрия“ се обръща с писмо до Съюза на художниците в България относно разработката на проекти за жакардови одеяла „…с фигури от сегашния бит на народа…“ На корицата е завършеният продукт.

Цялата публикация „Орбити на социалистическото всекидневие“

Facebook
Twitter
Google+
https://minaloto.bg/%d0%be%d1%80%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b2%d1%81%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%b4%d0%bd/

Аварии и катастрофи. Хроника на социалистическата индустриализация

Автор: Даниел Вачков

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2018

ISBN: 978-954-28-2486-2

Това издание се ползва с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

Високият процент на аварии и трудови злополуки, съществуващ през целия период на комунистическото управление, разрушава и един съществен мит за този режим, който още тогава партийната пропаганда усилено гради, и който и днес се поддържа от определени обществени среди – митът за силната социална политика и защита на гражданите в НРБ. Всъщност анализите на катастрофите недвусмислено показват, че мнозинството от българските работници работят при изключително тежки условия на труд. Най-характерните и често споменавани вредности на работническото ежедневие са високата запрашеност, концентрацията на отровни изпарения, силният шум, голямата замърсеност на работните места, постоянният риск от експлозии и аварии. …

Малко статистика

Цялата публикация „Аварии и катастрофи. Хроника на социалистическата индустриализация“

Facebook
Twitter
Google+
https://minaloto.bg/%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b8-%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d1%84%d0%b8-%d1%85%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb/

Премиера на „Трудният разказ“

Авторите на сборника „Трудният разказ. Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото“ имат удоволствието да ви поканят на публичното представяне на резултатите от работата им.

Обсъждането ще се състои на 27 февруари, вторник, от 18:30 в Новата конферентна зала на Софийски университет.

Книгата ще бъде представена от проф. Албена Хранова, проф. Петя Кабакчиева и д-р Момчил Методиев.

Заповядайте!

Facebook
Twitter
Google+
https://minaloto.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%80%d1%83%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7/

Трудният разказ

Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото

Съставители: Александър Кьосев и Даниела Колева

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017

ISBN: 978-954-28-2326-1

Изследванията, които са публикувани в тази книга, са резултат от научния проект „Модели на тревожност“ (2008-2011), финансиран от Фонд „Научни изследвания“.

Поредицата „Минало несвършено“ се издава с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Цялата публикация „Трудният разказ“

Facebook
Twitter
Google+
https://minaloto.bg/%d1%82%d1%80%d1%83%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7/

Премиера на книгата „Историкът и множественото минало“

Институтът за изследване на близкото минало
и Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Ви канят

на премиерата на книгата

ИСТОРИКЪТ И МНОЖЕСТВЕНОТО МИНАЛО

от Ивайло Знеполски

За книгата ще говорят:
Александър Кьосев, Христо Тодоров и Стоян Атанасов

Ректората на Софийски университет
Нова конферентна зала, Северното крило

5 декември 2017 (вторник) 18.00 ч.

Текстовете, включени в книгата (непубликувани, публикувани у нас или в чужбина), са писани през последните две десетилетия, по различно време и по различни поводи, и са израз на трайния ми интерес към осмислянето на комунистическия феномен, на комунистическия режим в България и на живота на обикновените хора в комунистическото всекидневие.

Facebook
Twitter
Google+
https://minaloto.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%be%d0%b6%d0%b5/

Книга на Института печели I-ва награда за хуманитаристика

Няколко думи след връчването на наградата на проф. Знеполски (снимки: Димитър Димов)

На 1 ноември, в Деня на народните будители, Портал Култура връчи за четвърта година награди за принос в областта на литературата и хуманитаристиката.

В категорията Хуманитаристика първа награда получи книгата на проф. Ивайло Знеполски „Как се променят нещата. Истории с философи и историци”, том 1-2, на Институт за изследване на близкото минало и Сиела, която „чрез прочита на индивидуални съдби на интелектуалци от времето на комунизма по нов начин очертава полетата на съпротива срещу режима“.

Видео репортаж, както и галерия със снимки от събитието можете да видите по-долу!

Цялата публикация „Книга на Института печели I-ва награда за хуманитаристика“

Facebook
Twitter
Google+
https://minaloto.bg/%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d1%83%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bb%d0%b8-1-%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0-%d0%b7/

Публнично представяне на „Литература на случаите“ на Пламен Дойнов

Институтът за изследване на близкото минало и Червената къща представят:

ЛИТЕРАТУРНИ СКАНДАЛИ В НРБ

Център за култура и дебат „Червената къща“, Червена зала
София, ул. „Любен Каравелов“ № 15
13 ноември 2017 (понеделник) 18.00 ч.

За „Литература на случаите: от „Тютюн“ до „Хайка за вълци“. Казуси от литературното поле на НРБ“  ще говорят Ивайло Знеполски, Михаил Неделчев, Морис Фадел.

Водещ: Йордан Ефтимов

Книгата раказва за онези произшествия в литературата, които предизвикват острите реакции на критиката и на властта – от активиране на цензурата и на тайната полиция и циркулиране на слухове и анекдоти, до явната или скрита намеса на самия комунистически вожд.

Facebook
Twitter
Google+
https://minaloto.bg/%d0%bf%d1%83%d0%b1%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d1%8f%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0/

Георги Найденов и Тексим-Имекстраком

„Комисионерска“ икономика и стопанска автономия през социализма от 60-те

Автор: Петя Славова

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017

ISBN: 978-954-28-2423-7

Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.

В края на декември 1961 г. по силата на секретно разпореждане на Министерски съвет в рамките на Инженерното управление към Министерство на външната търговия на НРБ се появява фирмата/името „Тексим“. Първоначално „Тексим“ не възниква като реално юридическо лице, а като етикет за прикритие, използва фалшиви напечатани фактури с името „Тексим“, чрез които се търгува и контрабандира оръжие. Човекът, на когото е възложено да управлява дейността, прикривана зад етикета, е Георги Найденов, 33-годишен служител в Първо главно управление на ДС, работещ под прикритие като търговски представител и икономист в системата на външната търговия от 1952 г.

Също през декември 1961 г., но в началото, княжеската канцелария на съда във Вадуц, Лихтенщайн, издава съобщение за регистрацията на анонимно търговско дружество „Имекстраком“ Етаблисман. Подставеното лице, посочено официално като собственик на това търговско дружество, е Алфред Шилде, 55-годишен западногермански гражданин, собственик на машиностроителна фабрика „Шилде Корпорейшън“ и почетен полковник на алжирското революционно движение. Управляващ директор на „Имекстраком“ е лихтенщайнският доктор по право и адвокат Иво Бек. Действителните собственици на „Имекстраком“ са физическите лица Георги Найденов и Мабед Шареф – един от ръководителите на алжирското революционно движение.

През 1964 г. по силата на разпореждане на Министерски съвет на НРБ „Имекстраком“ получава право да инвестира в строителството и покупката на машини, съоръжения и технологии в България, „Тексим“ пък, вече регистриран като самостоятелно юридическо лице – държавно търговско, а впоследствие стопанско предприятие, получава правото единствен да представлява „Имекстраком“ в България.

Цялата публикация „Георги Найденов и Тексим-Имекстраком“

Facebook
Twitter
Google+
https://minaloto.bg/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%b9%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%b8-%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%b8%d0%bc-%d0%b8%d0%bc%d0%b5%d0%ba%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bc/

България – Израел. Разкази за две страни и две епохи

Съставител: Даниела Колева

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017

ISBN: 978-954-28-2325-4

Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.

В книжното издание на тома на базата на предишния ни опит и научната практика в устната история имената на интервюираните хора не са посочени. След излизането на книгата много от тях изрично пожелаха имената им да бъдат обявени. Публикуваме ги по-долу в съдържанието, а скоро ще изготвим и притурка към  печатната книга. (ИИБМ)

Спомените, събрани в този том, са записани в хода на пространни биографични интервюта, които дават пълна свобода на участниците да построят своя разказ и да поставят акцентите в него според собственото си виждане. За разлика от преобладаващото множество проекти сред евреи, преживели Втората световна война, основната тема беше не толкова войната и репресиите против тях, колкото смяната на епохите и масовата емиграция (т. нар. алия) на българските евреи в Израел след края на войната: мотивите на заминаващите и на тези, които са останали; раздялата и пътуването; връзките между роднини и приятели след това, особено след 1967 г., когато са прекратени дипломатическите отношения между двете държави; активизирането на контактите след 1990 г. и възраждането на еврейската идентичност и общност в България.

Говорещите в тази книга защитават различни позиции, понякога го правят със страст и непримиримост. Няма го “равното усещане”, от което се опасява една от събеседничките в началото на своя разказ. Техните спомени влизат в диалог помежду си, допълват се и се подкрепят, някъде се коригират или оспорват.

(От съставителя)

Цялата публикация „България – Израел. Разкази за две страни и две епохи“

Facebook
Twitter
Google+
https://minaloto.bg/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b2%d0%b5-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8/

Историкът и множественото минало

Автор: Ивайло Знеполски

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“.
София 2017

ISBN: 978-954-28-2345-2

Това издание се ползва от подкрепата на Фондация Америка за България.

Текстовете, включени в книгата (непубликувани, публикувани у нас или в чужбина), са писани през последните две десетилетия, по различно време и по различни поводи, и са израз на трайния ми интерес към осмислянето на комунистическия феномен, на комунистическия режим в България и на живота на обикновените хора в комунистическото всекидневие. Обединява ги определена гледна точка, която можем да определим като гледната точка на изследователя, изправен пред предизвикателствата и изпитанията на паметта, противоречивите свидетелствания и множествеността на частните разкази и съдби. Кутията е инструменти на този изследовател включва както добросъвестното документиране на феномените, така и интерпретационни техники, идващи от политическата философия и широк спектър социални науки, с особен акцент върху новите проблематики и новите подходи в съвременната историография – ситуацията на историка на сегашното време, микроисторията, връзката между история и памет, „места на памет“… Заглавието на книгата отпраща едновременно към историка като нарицателна фигура, един вид чиста познавателна функция, и към един конкретен историк, носител на белязани от субективността му спомени и памет, но също и към опита тези две фигури да бъдат помирени и съчетани. Научното изследване не бива да се смесва с политиката на деня, но в същото време историята не може да няма своите морални и политически ориентири. Работата на историка не се ограничава с установяването на фактите, но предполага и интерпретация на тези факти, насочена е не само към истината, но и към доброто. Науката не бива да се смесва с политиката, но историкът на сегашното време трябва да е в състояние да предложи приемлива концептуална рамка, въз основа на която индивидите да разгърнат собствените си способности за равносметка, оценка и избор, който в края на краищата много често е политически.

Ивайло Знеполски

Цялата публикация „Историкът и множественото минало“

Facebook
Twitter
Google+
https://minaloto.bg/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%be%d0%b6%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%be/