Институт за изследване на близкото минало

Главният редактор на вестник “24 часа” разговаря с проф. Ивайло Знеполски около горещите въпроси от последните напрегнати месеци: Имат ли вина САЩ, НАТО и Евросъюзът за събитията в Украйна? Трябва ли да помагаме на Украйна с оръжие?  Русофоби срещу русофили ли е най-голямата разделителна линия в българското общество? Има ли кауза или събитие, които могат да обединят обществото?

Не може едната култура да бъде отстранена насилствено, без това да не доведе до разстройване на обществения организъм. Гърция е подходящ пример за подобен успешен преход, но тя не е преминала през комунистическото брутално изкореняване на традиционната култура и добродетели.

Ивайло Знеполски

Колегите ни от Faktor.bg ни припомнят кратък откъс от предговора на Димитър Щ. Димов към последния четвърти том на сборника “Това е моето минало” или закъснелият разказ на „комунистическия човек“ за годините на „социалистическото строителство“.

Идеята е живелите през онова време да разкажат за своя личен, семеен или тясно професионален опит от близкото НРБ минало. В издадените досега три тома можете да намерите 55 разказа в разни жанрове – спомени, дневници, мемоари, оригинални документи – от автори с много различна житейска и професионална траектория. Редакторите се опитват през тази колекция да дадат публичност на най-широк набор от гласове и регистри, с които се спомня и говори за близкото минало.

Проф. Момчил Методиев заедно с проф. Румяна Коларова се включи в първото издание на подкаста “Край Украйна“. 

Темата на разговора са историческите предпоставки и контекста на конфликта между Русия и Украйна.

Цялото интервю може да се чуе тук: https://anchor.fm/krayukraina 

В последния си брой Литературен вестник представя на страниците си последните две издания на Института:

• Преподреждането на обществото в чест на юбилея на проф. Ивайло Знеполски:

След събитийната, политическата, институционалната, културната и литературната история на българския комунизъм дойде ред и на социалната, при това – с книга, издадена в чест на 80-годишнината на Ивайло Знеполски. Десет автори в десет пространни студии изследват социалния статус функциите на съсловия и групи – селяни, индустриални работници, “активни борци”, “бивши хора”, “изменници на родината”, хомосексуалисти, проститутки, архитекти, адвокати, писатели, консумиращи и съпротивляващи се хора… Плътни описания и прозорливи анализи, които вършат – и за трупане на знания, и за следващи изследвания.

Литературен вестник, бр. 2, 19-25.01.2022 г.

• Третия том на “Това е моето минало“:

След предишните три книги от “Това е моето минало” (2010, 2015), съдържащи 55 лични свидетелства, сега четвъртият включва 16 – нецензурирани спомени на партизани, охранители на вождове, “строители на социализма”, учители, прокурори, лица с “лош произход” и т.н. Чрез такива богати книги разбираме, че каквито и да са индивидуалните житейски разкази, те не потъват в Голямата история, а проблясват в нея като изпуснати по течението на времето екзотични риби, които могат да бъдат уловени от будните очи на нови мислещи читатели.

Литературен вестник, бр. 2, 19-25.01.2022 г.

Рецензия на проф. Петя Кабакчиева върху Хроники на замогването… на Галина Гончарова в сп. Социологически проблеми, бр. 2, 2022 г.

Гледайки заглавието на тази книга, човек може да си каже – а-ха, явно е биография. Други, почитатели на микроисторията, ще решат, че книгата се вписва в това поле. Или пък е социална история? Социолозите, занимаващи се с модернизация, ще обърнат внимание на тази дума в заглавието и вероятно ще я определят като историко-социологическо изследване. Книгата е всичко това, защото е блестяща реконструкция на една епоха през една биография, но и реконструкция на една биография през социалните процеси на епохата. Тя е интердисциплинарно изследване на живота в буржоазна България през живота на
един човек от началото на XX в. до края на 40-те години.

проф. Петя Кабакчиева, сп. Социологически проблеми, бр. 2, 2022 г., стр. 768-770.