Категория: Проекти

През годините на своето съществуване Институтът за изследване на близкото минало инициира и осъществява серия от проекти и дейности. Макар различни по обхват и мащаб всички те се стремят ангажират и стимулират институционалния, образователния, обществения и личния капацитет да познаваме и разбираме комунистическите времена и режим.

Да преосмислим историята на близкото минало

По отношение на близкото българско минало в масовото съзнание съществуват два мита – митът за престъпния комунизъм и митът за добрия комунизъм, като до голяма степен двата мита съществуват паралелно, без първият мит да обезсмисля втория. Престъпленията от първите години на режима се признават, но се и опрощават в името на социалната му природа през последните две-три десетилетия. Този идеен разнобой на различни нива в обществото се явява сериозна пречка пред установяването на една трайна и стабилна демокрация, подронвайки психологическата и социалната база на личната политическа активност и индивидуалната стопанска инициатива.

2020-2021 г.

По отношение на близкото българско минало в масовото съзнание съществуват два мита – митът за престъпния комунизъм и митът за добрия комунизъм, като до голяма степен двата мита съществуват паралелно, без първият мит да обезсмисля втория. Престъпленията от първите години на режима се признават, но се и опрощават в името на социалната му природа през последните две-три десетилетия. Този идеен разнобой на различни нива в обществото се явява сериозна пречка пред установяването на една трайна и стабилна демокрация, подронвайки психологическата и социалната база на личната политическа активност и индивидуалната стопанска инициатива.

Описаното по-горе прави необходимо задълбоченото и всестранно изследване на социалните практики и принципи на комунистическата държава, което разколебава неосмисленото схващане за успешния и добър комунизъм в съответните сфери. Проектът цели да допринесе за промяната на точно на този контекст.

Основните дейности, които осъществяваме с този проект са:

  • Колективен авторски сбовник върху социалната история на комунизма в България;
  • Четвърти том от поредицата „Това е моето минало“;
  • Авторска монография върху „тоталитарната държава“ и българските практики;
  • Публичен дебат „Интелектуалците: комунизмът и демокрацията“.

Проектът се подкрепя от Фондация „Америка за България“.

Фондация „Америка за България“ е независима, непартийна и неполитическа американска благотворителна организация. Основана през 2008 г., Фондацията е наследник на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден по Закона за подпомагане на източноевропейската демокрация от 1989 г. чрез Американската агенция за международно развитие.

Фондация Фондация „Америка за България“ подпомага укрепването на динамична пазарна икономика и на институциите на демократичното общество в България и подкрепя страната в постигане на пълния ѝ потенциал на успешна и модерна европейска нация. Даренията, предоставени от Фондация „Америка за България“, развиват дългогодишните традиции на доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България. За повече информация: https://www.us4bg.org

Дисидентски културни движения в Източния блок – наръчник за ученици и студенти

Институтът за изследване на близкото минало запознава ученици и студенти от София с инакомислието в артистичния свят на социализма

Институтът за изследване на близкото минало е поканен като партньор в изпълнението на европейския проект „EUnderground – Underground Cultural Movements in the Eastern Bloc“ (в превод: „Underground Европа − дисидентски културни движения в Източния Блок“). Водеща по проекта е унгарската организация Латерна Магика, спечелила грант по програма „Европа за гражданите“. Останалите партньори по проекта са Службата към Комитета по национални възпоменания (Унгария), Академията за социални науки (Лодз, Полша), Университета на Букурещ (Румъния) и неправителствените организации Art Kontakt (Тирана, Албания) и Educentrum ZU (Чешката република).

Проектът е планиран да се осъществи в периода септември 2018 г. – декември 2019 г. Целта му е да запознае младото поколение с алтернативната културна история на социалистическите режими в страни от Централна и Източна Европа − България, Унгария, Чехия, Полша, Албания и Румъния. Чрез инициативата се отчита необходимостта младите хора да придобият по-задълбочена представа за дисидентството в рамките на тоталитаризма, а историци и учители да си припомнят примерите за „подривно изкуство“ и да направят равносметка за ония времена с помощта на свежия поглед на учениците и студентите.

Проектът в България започва с интеркултурен семинар с ученици от 127 СОУ , техните преподаватели по история и румънски социолог, гост от Университета в Букурещ.  Очаква се семинарът да се проведе в началото на 2019 г. Задачата на младите хора ще бъде да изработят „самиздат“ вестник с истини и легенди от времето на социалистическия режим.

Партньорските организации от шестте държави ще обединят усилия около създаването на още две събития. Първото ще представлява „Европейска пътуваща изложба“, която ще представи произведения на изкуството и техните автори, които са считани за подривни по време на тоталитарните режими. Другото събитие е „Фестивал на цензурата“, който ще се осъществи през есента на идната година и ще събере ученици, студенти, бивши дисиденти, историци, преподаватели и доброволци при домакините на проекта в унгарската столица.

Пълен технически отчет на извършените дейности по проекта могат да се прочетат на английски ТУК.

Образи от Белене: рисунки и спомени на д-р Петър Байчев от концлагерите

Вече повече от 50 години в българското историческо знание и памет съществува сериозна празнина – липсват автентични визуални свидетелства от комунистическите трудово-възпитателни лагери в България. Хилядите лични спомени, документите от архивите, ретроспективните възстановки – въпреки богатството и приноса им за оценката на комунистическо минало – не могат да заместят непосредствената, жива снимка или образ.

Изложбата, която ще организира Институт за изследване на близкото минало, ще се опита да запълни тази празнина като покаже на българската публика автентични рисунки, портрети на български граждани, репресирани от комунистическия режим по политически и биографични причини, както и моменти от техния мъчителен живот в „концлагерна България“.

Период на изпълнение: 2014 г.

Цялата публикация „Образи от Белене: рисунки и спомени на д-р Петър Байчев от концлагерите“

Да помним и разбираме комунизма в България

Настоящият проект стъпва върху някои от най-основните посоки, които сме развивали през последните 10 години с идеята да задълбочи и разшири техния обхват.

Период на изпълнение: 2013 – 2016 г.

Институтът се стреми да променя изследователската перспектива, да се насочи към изследване в дълбочина на комунистическия период, да съсредоточи вниманието си върху социалната сфера и всекидневния живот, върху изучаването на определени професионални и социални групи.

Цялата публикация „Да помним и разбираме комунизма в България“

Устна история на комунизма в България (1944-1989)

от две части:

(1) дълбочинни интервюта с хора, живели по времето на комунистическата власт и

(2) конкурс за написване на житейски разкази или на предоставяне на автентични дневници от времето на комунизма.

Период на изпълнение: 2010 – 2012 г.

Целта ни е да създадем богата база данни от житейски разкази на хора, живели през комунизма. Както е отбелязано при самото формулиране на темата, тази база данни ще включва информация от два вида извори – интервюта и писмени житейски разкази, получени по линията на обявен конкурс за написване на спомени или предоставяне на автентични дневници от периода 1944-1989 г. Двете форми на свидетелстване имат много общи неща и в същото време предполагат различна степен на съзнателност и съотношение между спонтанност и автоцензура. От тази гледна точка те плодотворно се допълват и предлагат плоскост за взаимна верификация. Трудно може да предвидим кои и колко ще участват в конкурса за написване на спомени и предоставяне на лични дневници.

Цялата публикация „Устна история на комунизма в България (1944-1989)“

Политики на паметта и знанието

Близкото минало и съвременните му употреби в България.

Период на изпълнение: 2007 – 2010 г.

Възприемайки познаването, разбирането и оценката на близкото минало като основна предпоставка за изграждането на свободно и проспериращо общество в сегашно и бъдеще време, проектът цели: 1) да стимулира и подкрепя публичния интерес и критичното знание за комунистическия период и прехода към демокрация в България. 2) да консолидира съществуващото знание, да открие неизвестни факти и документи и да ги предостави свободно на обществеността. 3) да институционализира знанието и паметта за близкото минало чрез образователните и мемориални институции и събития. 4) да утвърди Института за изследване на близкото минало като международен център за съхраняване и изучаване на комунистическия и преходен период в България.

Партньори в изпълнението на проекта: На различни етапи от изпълнението на проекта Института ще си сътрудничи с Философски факултет на СУ, Журналистически факултет, провинциални университети, Българска медийна коалиция, Съюз на репресираните в България.

Цялата публикация „Политики на паметта и знанието“

Изследвания на периода на комунизма 1944-1989 г.

Период на изпълнение: 2005 – 2008 г.

Институт за изследване на близкото минало инициира и осъществява с Институт „Отворено общество“ общ проект за подпомагането и публикуването на индивидуални научни изследвания върху периода на комунизма в България. Резултатите се очакват през 2007 – 2008 г.

Изследователската програма обхваща 16 теми, разработвани от 10 изследователи:

Цялата публикация „Изследвания на периода на комунизма 1944-1989 г.“

Разбудена памет – гласовете отдолу

Това е първият самостоятелен проект на института. Неговата цел е да подпомогне създаването на публични практики, които не само да освободят блокираната памет, но и да насърчат определени поведения и ценностни ориентации. Да подпомогнат процеса на въвличане на хората от провинцията (село, малък град, средно голям град) в активна рефлексия върху миналото, използвайки механизма на личния житейски разказ.

Период на изпълнение: 2005 – 2008 г.

Разказът като инструмент за отключване на забравеното и премълчаното, на самооценката и равносметката. Смятаме, че този подход не само ще помогне да се приближим до отговор на въпроса относно причините за мълчанието, неучастието, отчуждението от собственото минало и меланхолията на провинцията, но е в състояние и да играе определена социално-терапевтична роля.

Цялата публикация „Разбудена памет – гласовете отдолу“