Кой трябва да спре границата на НРБ?

През уикенда (на 18.06.2022 г.) проф. Момчил Методиев разказа пред Нова телевизия, предаването “Офанзива” за своята студия върху “изменниците на родината”. За кого е затворена границата на НРБ? Кои са хората, които опитват да напуснат България по време на комунизма?

Пълният текст, разбира се, може да бъде намерен в сборника “Преподреждането на обществото”.

Пълният запис от представянето на “Преподреждането на обществото”

Днес вече сме готови и със записа от представянето на сборника “Преподреждането на обществото” в Софийския университет на 6 юни, 2022 г.

Благодарим още веднъж на Захари Карабашлиев за вдъхновяващото водене на дискусията, на проф. Веселин Методиев, на проф. Христо Тодоров, на Georgi Gospodinov и на Ленко Ленков за прекрасните думи, зад които стои много обща работа, съмислие и много хубави разговори.

Благодарим и на колегите от НБУ, които заснеха събитието!

Публично представяне на сборника в чест на проф. Знеполски

Кога и къде: 06 юни (понеделник) от 18:30 ч. в Огледалната зала на Ректората, Софийски университет.

Институт за изследване на близкото минало, Нов Български Университет и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ имат удоволствието да ви поканят на публичното представяне на научния сборник в чест на проф. Ивайло Знеполски:

Преподреждането на обществото. Страници от социалната история на комунизма в България

Редактор: Михаил Груев и автори: Райна Гаврилова, Даниел Вачков, Даниела Колева, Мартин Иванов, Момчил Методиев, Михаил Груев, Петя Славова, Пламен Дойнов, Иван Еленков и Петя Кабакчиева

Сборникът ще бъде представен от: Веселин Методиев, Христо Тодоров, Георги Господинов и Ленко Ленков.

Водещ: Захари Карабашлиев

Кога и къде: 06 юни (понеделник) от 18:30 ч. в Огледалната зала на Ректората, Софийски университет.

Връзка към Facebook събитието.

Continue reading “Публично представяне на сборника в чест на проф. Знеполски”

Проф. Знеполски пред “24 часа” за тревогите на деня

Не става въпрос за обединяване на обществото (демокрацията, както казах, предполага постоянен дебат и конфликт), а за способност да се постигнат цели от общ интерес.

Главният редактор на вестник “24 часа” разговаря с проф. Ивайло Знеполски около горещите въпроси от последните напрегнати месеци: Имат ли вина САЩ, НАТО и Евросъюзът за събитията в Украйна? Трябва ли да помагаме на Украйна с оръжие?  Русофоби срещу русофили ли е най-голямата разделителна линия в българското общество? Има ли кауза или събитие, които могат да обединят обществото?

Не може едната култура да бъде отстранена насилствено, без това да не доведе до разстройване на обществения организъм. Гърция е подходящ пример за подобен успешен преход, но тя не е преминала през комунистическото брутално изкореняване на традиционната култура и добродетели.

Ивайло Знеполски

Историците имат дълг към оцеляването на разговора в българското общество…

Колегите ни от Faktor.bg ни припомнят кратък откъс от предговора на Димитър Щ. Димов към последния четвърти том на сборника “Това е моето минало” или закъснелият разказ на „комунистическия човек“ за годините на „социалистическото строителство“.

Идеята е живелите през онова време да разкажат за своя личен, семеен или тясно професионален опит от близкото НРБ минало. В издадените досега три тома можете да намерите 55 разказа в разни жанрове – спомени, дневници, мемоари, оригинални документи – от автори с много различна житейска и професионална траектория. Редакторите се опитват през тази колекция да дадат публичност на най-широк набор от гласове и регистри, с които се спомня и говори за близкото минало.

Момчил Методиев за предисторията на конфликта в Украйна

Проф. Момчил Методиев заедно с проф. Румяна Коларова се включи в първото издание на подкаста “Край Украйна”.

Проф. Момчил Методиев заедно с проф. Румяна Коларова се включи в първото издание на подкаста “Край Украйна“. 

Темата на разговора са историческите предпоставки и контекста на конфликта между Русия и Украйна.

Цялото интервю може да се чуе тук: https://anchor.fm/krayukraina 

“Несъществуващи хора” – унищожаването на една класа

В последното издание на предаването История.BG по БНТ нашите колеги от Института доц. Михаил Груев и доц. Мартин Иванов заедно с проф. Вили Лилков говориха за “бившите хора”. С идването си на власт българските комунисти започват последователна разправа със своите политически опоненти – реални и въобразени. Печатът се слага върху семействата и наследниците на нарочените.

Още по темата можете да научите от студията на Мартин Иванов, публикувана в сборника Преподреждането на обществото.

The Institute starts 2022 with new Director and address

After 15 years of inspiring intellectual and organizational commitment Prof. Ivaylo Znepolski passed the ISRP leadership to Prof. Momtchil Metodiev.

With the very start of 2022 the Institute for Studies of the Recent Past underwent important institutional changes. After 15 years of inspiring intellectual and organizational commitment Prof. Ivaylo Znepolski passed the ISRP leadership to Prof. Momtchil Metodiev.

Since February 2022 we have become part of the big family of the New Bulgarian University and can be found on a new address: Montevideo Str. 21, campus 3, fl. 4.

Литературен вестник с две кратки рецензии

В последния си брой Литературен вестник представя на страниците си последните две издания на Института:

След събитийната, политическата, институционалната, културната и литературната история на българския комунизъм дойде ред и на социалната, при това – с книга, издадена в чест на 80-годишнината на Ивайло Знеполски. Десет автори в десет пространни студии изследват социалния статус функциите на съсловия и групи – селяни, индустриални работници, “активни борци”, “бивши хора”, “изменници на родината”, хомосексуалисти, проститутки, архитекти, адвокати, писатели, консумиращи и съпротивляващи се хора… Плътни описания и прозорливи анализи, които вършат – и за трупане на знания, и за следващи изследвания.

Литературен вестник, бр. 2, 19-25.01.2022 г.

След предишните три книги от “Това е моето минало” (2010, 2015), съдържащи 55 лични свидетелства, сега четвъртият включва 16 – нецензурирани спомени на партизани, охранители на вождове, “строители на социализма”, учители, прокурори, лица с “лош произход” и т.н. Чрез такива богати книги разбираме, че каквито и да са индивидуалните житейски разкази, те не потъват в Голямата история, а проблясват в нея като изпуснати по течението на времето екзотични риби, които могат да бъдат уловени от будните очи на нови мислещи читатели.

Литературен вестник, бр. 2, 19-25.01.2022 г.

Ярките социални актьори на „тихата модернизация“

Тя е интердисциплинарно изследване на живота в буржоазна България през живота на един човек от началото на XX в. до края на 40-те години.

Рецензия на проф. Петя Кабакчиева върху Хроники на замогването… на Галина Гончарова в сп. Социологически проблеми, бр. 2, 2022 г.

Гледайки заглавието на тази книга, човек може да си каже – а-ха, явно е биография. Други, почитатели на микроисторията, ще решат, че книгата се вписва в това поле. Или пък е социална история? Социолозите, занимаващи се с модернизация, ще обърнат внимание на тази дума в заглавието и вероятно ще я определят като историко-социологическо изследване. Книгата е всичко това, защото е блестяща реконструкция на една епоха през една биография, но и реконструкция на една биография през социалните процеси на епохата. Тя е интердисциплинарно изследване на живота в буржоазна България през живота на
един човек от началото на XX в. до края на 40-те години.

проф. Петя Кабакчиева, сп. Социологически проблеми, бр. 2, 2022 г., стр. 768-770.