Category: Media and reviews

Възможно ли е да се намери единство в обществото по някои основни въпроси, свързани с времето на комунизма? Този въпрос стои дълги години пред нас, но и до ден-днешен твърде много версии за миналото воюват непримиримо с други такива. Какви са механизмите на колективната памет за събитията – кое, как и защо остава прието като истина? Как изглежда мечтаната справедливост?

Понякога паметта за събитията от близкото ни минало прилича на отделни острови, напълно изолирани едни от други, които често са враждебни територии“ – казва Даниела Колева, доцент в катедра „История и теория на културата“ на Софийския университет и автор на изследването „Памет и справедливост“, което проучва начините, по които българското общество се справя с комунистическото си минало.

Чуйте я във „Време и половина“ на БНР.

Един от най-често сочените примери за разделение в обществото е паметта за социалистическото минало, която може да бъде разглеждана в два аспекта – “официалната” памет, която намира израз в медиите, ритуалите, филмите, книгите и дори градската среда, и всекидневната памет, предавана чрез разкази на индивиди, семейства, поколения и малки местни общности.

Културологът Даниела Колева прави задълбочено проучване на тези явления в книгата си “Памет и справедливост” . Официалната памет обхваща възстановителното право – законите, които реабилитират пострадалите от режима, честванията – дати, на които се отдава почит към жертвите на комунизма. Забелязва се, че и тази памет, както и всекидневната памет, е разделена на две – някои си спомнят миналото с умиление заради положителните неща от това време, а други с ненавист, защото в техните семейства е имало безследно изчезнали, осъдени или репресирани. Затова и, образно казано, се образуват отделни острови, където хората смятат, че трябва да защитят своята версия на миналото от посегателствата на съседите от другия остров, коментира Даниела Колева пред Радио София.

Авторът се опитва да намери отговор на въпросите как се помни близкото минало, от какво е обусловено това помнене и какви са социалните условия, които карат хората да помнят избирателно този период от българската история. Разказите и житейските истории са единият от изворите на информация, а другият основен източник е наблюдението за възпоменателните събития около нас.

Електронният сайт “Въпреки” споделя разговора си с доц. Даниела Колева върху последната ѝ книга, издадена от Институт за изследване на близкото минало “Памет и справедливост“.

Колкото и парадоксално да изглежда, призивите към консенсус около една версия на миналото същевременно разчистват и пътя към забрава, защото разказът, който е приет като даденост, който се е превърнал в нещо „естествено” и саморазбиращо се, престава да генерира нови свои версии, които да го свързват с вълненията и тревогите на настоящето.

Вестник “24 часа” отразява излизането на последната книга на Даниела Колева “Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма”.

Книгата “Памет и справедливост” от Даниела Колева (ИК “Сиела” и Институт за изследване на близкото минало) е задълбочено проучване на начините, по които българското общество се справя с комунистическото си минало.

…

24 часа, 22.07.2020 г.

Повечето интелектуалци днес трудно откриват новата си роля, но напоследък се забелязват и много верни стъпки по посока на това, което препоръчваше още Макс Вебер в “Ученият и политикът”: политиците и интелектуалците не да правят едно и също, а да се ръководят от едни и същи ценности.

проф. Ивайло Знеполски

Разговор с проф. Ивайло Знеполски на страниците на сп. Култура, бр. 3 (2966), март 2020 г.

Фотография: Николай Трейман

Доколко са легитимни решенията на Народния съд? В История.BG гостуваха и обсъдиха темата наши колеги и сътрудници:

• Ивайла Александрова, автор на романа “Горещо червено” – художествено-документален разказ за съдбата на българската интелигенция в периода 1935-1965 г.;
• Проф. Ивайло Знеполски – изп. директор на Института за изследване на близкото минало;
• Историците доц. Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН и доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция “Архиви”;
• Д-р Тони Николов – философ и публицист.

Избити без съд и присъда
“ИСТОРИЯ.BG” – 03.02.2020

В историята си човешкото общество е преминало безброй преходи. Всички те се подчиняват на един закон – преходите са жестоки. Моралът деградира, рушат се установените традиции и норми, редът се преобръща. Старото се отрича, докато новото още не е изобретено.

История.БГ

По повод 30 години от 10 ноември 1989, когато бе дадено началото на промяната на обществено-политическата система в България – от еднопартиен режим към демократично устройство – “История.БГ” покани в студиото си интересни събеседници, сред които и директора на Института проф. Ивайло Знеполски: