The internet media Mediapool published a short review about the Momchil Metodiev’s latest book “Legitimacy Machine. State Security in the Power Strategy of Bulgarian Communist Party”.
The full text is available only in Bulgarian!
ДС произведе биографии, които направиха приемливи редица политически фигури
Момчил Методиев изследва ролята на бившите тайни служби в обществото ни
17 Април 2008
Незащитима е тезата, често прокарвана след падането на комунизма, че някои управления в Държавна сигурност – като разузнаването – са защитавали националната сигурност, а други – като контраразузнаването и Шесто управление, са били политическата полиция на режима. Истината е, че и двете основни направления в работата на ДС са ползвали абсолютно идентични методи на работа и са били средство за политическа репресия в полза на управляващата комунистическа партия.Това твърди Момчил Методиев в своята книга “Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” (СИЕЛА, София 2008), която ще бъде представена в четвъртък в Центъра за култура и дебат “Червената къща”. Книгата е част от общия проект “Изследвания върху комунизма 1944-1989 г.” на Института за изследване на близкото минало и Институт “Отворено общество” – София, и е първият опит за цялостна история на ДС у нас след 1989 г.
Наред с репресивните функции, Държавна сигурност е имала и значително по-широки задачи – да набави липсващата политическа легитимност на режима и да посредничи между висшата партийна номенклатура и гражданите, твърди авторът. В структурата на комунистическата държава ДС заема междинно място между БКП и всички останали институции в държавата – държавни ведомства, всякакви казионни обществени организации, личното пространство на гражданите или организациите на българите в чужбина. Задачата на ДС е била да „съобщава“ на обществото вече взетите политически решения, да контролира тяхното изпълнение и след това да информира политическото ръководство за обществените настроения. Това се отнася до всички структури на системата – както разузнавателните, така и контраразузнавателните управления имат за задача не само да парират появата на политическа опозиция, но и активно да убеждават обществеността в правилността на решенията на партийното ръководство, включително като произвеждат и разпространяват позитивни за режима новини.
Друго средство от арсенала на Държавна сигурност, което има отношение както към легитимността на режима, така и към посткомунистическия преход, е практиката на системата да „произвежда“ биографии. Измислена от разузнаването, тази практика намира широко приложение и вътре в страната. На езика на системата тя се нарича „изграждане на легенда“ на разузнавача, което не е нищо по-различно от създаването на приемлива и убедителна биография на съответния служител на разузнаването. Дилемата на прехода от комунизъм към демокрация е, че редица бивши служители на Държавна сигурност получиха правото да използват своите легенди като доказателство за своята богата и успешна професионална биография, което пък ги направи обществено приемливи и влиятелни личности.
Водещият принцип, на който се подчинява в работата си тази система, е политическата лоялност към БКП, като почти всички документи за дейността на отделните управления съдържат и магическата формула, че техните служители трябва да бъдат “безпределно предани на БКП”. Израз на същата философия е и декларацията на Вълко Червенков в неговата реч пред актива на ДС от 1954 г., в която той окачествява ДС като “очите и ушите на Партията”.
Затова и ролята на ДС в комунистическата държава може да се опише образно като институцията, която изпълнява функцията на ресори на управлението. От една страна от нея се очаква да смекчава трусовете в режима, като репресира недоволните от управлението. От друга, чрез организирането на т. нар. “активни мероприятия” или големи пропагандни кампании, тя е призвана активно да набавя липсващата на партийното ръководство обществена подкрепа. В този смисъл не е коректно ДС да бъде виждана само и единствено като репресивен механизъм или като политическа полиция. Ролята на Държавна сигурност е много по-значителна – тя е пазителят на статуквото, който трябва да осигурява стабилност на управлението.
Основен източник за написването на книгата на Момчил Методиев са секретните решения, приемани през годините от ръководството на БКП, които съдържат информация за развитието, структурата и основните задачи общо на Държавна сигурност и на отделните нейни управления. Ползвани са и историческите справки от архива на Министерството на вътрешните работи за отделните управления в системата, както и други декласифицирани документи от архива на МВР.
— www.Mediapool.bg (17.04.2008) —