В първия брой на Литературен вестник за 2024 проф. Стоян Атанасов публикува своя помен за близкия си приятел и колега от университета проф. Ивайло Знеполски. Във втората част той споделя размисли за двете последни книги на професора Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон и втората ѝ част Семейни разправии. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон.
Проф. Ивайло Знеполски беше работлив. Знам, че това може да се каже за много хора. За него обаче работата и действието бяха същност на живота. И той работи до последния си миг. Преди три години го налегна тежко заболяване. Но въпреки неразположението от лъчетерапията и химиотерапията, той продължи да работи. През този труден за него период той написа две книги, които се оказаха неговата лебедова песен. За тях ще кажа няколко думи.
Стоян Атанасов, Литературен вестник, бр. 1, 2024 г. / Цялата публикация