(Българската култура през епохата на комунизма – политическо управление, идеологически основания, институционални режими)
Автор: Иван Еленков
Издание на Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество“ и СИЕЛА
София 2008
Книгата е резултат от работата на Иван Еленков, част от проекта Изследвания на комунизма 1944 – 1989 г.
ISBN: 978-954-28-0338-6
Съдържание
Глава първа: Политика, пропаганда, култура: административна централизация 1944–1947 г. Министерство на пропагандата (1944–1945) и Министерство на информацията и изкуствата (1945–1947) – наследени и нови институционални форми в нов работен режим. Призивът за “народна култура” като проекция на отечественофронтовските консенсусни реторики за равенството, спасението и спасителния път.
Глава втора: Още наследени и нови институционални форми в нов работен режим. Камара на народната култура (1943–1944) и Камара на народната култура (1945–1947). Клубовете за изкуство и наука от есента на 1945 г. и преобразуване общия профил на културните публики. Проблемът за “приобщаването на творците” към институционалните стандарти на културата в отечественофронтовска България. Челният дозор І – поглед към организацията и работата на оперативните поделения в помощ на партийното ръководство за управление на културата към ЦК на БРП (к).
Глава трета: Комитетът за наука, изкуство и култура и функциите му на средищен идеологически институт (1948–1954). Новите места на публичен културен обмен като главно място за разгръщане на актуалната официална българска социалистическа културна политика.
Глава четвърта: Ръководството на официалната култура до началото на 1970-те години. Раздвижване на идеологическото въображение. Експерименти с нови институционални форми. Трудно проницаемото “обществено-държавно начало”. Националният комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”. Новият администратор в културата. Челният дозор ІІ – новият партиен работник в принципно неизменните структури по управлението на културата при Централния комитет през 1970-те. Програмните проекти от началото на това десетилетие – нова стратегия в културната политика на “зрелия социализъм”.
Глава пета: Лукс и ширпотреба. Идеологическата консумация на дефицита и аспекти на институционалната организация за контрол на изделия и услуги през 1960-те и началото на 1970-те години. Е ли лукс социалистическата култура?
Глава шеста, параграф първи: Политика на красотата. Управление на културата чрез програмни проекти като нова ръководна техника за управление на диференцирани социални процеси. Всенародната програма за естетическо възпитание. Насоки в проектите след издигането на Людмила Живкова начело на Комитета за изкуство и култура – наставленията й по Всенародната програма за естетическо възпитание, положението на програмата след нейната смърт и развитието й до края на комунизма.
Глава шеста, параграф втори: Неотразимата сила на Големия пример: Програмата “Николай Константинович Рьорих”
Глава шеста, параграф трети: Още веднъж за неотразимата сила на Големия пример: Програмата “Леонардо да Винчи”.
Глава седма: “Хуманно-класовият”, “Втори “Златен век”. 1300 годишнината от основаването на българската държава и историзиране на културата в юбилейната действителност (1976–1981).
Глава осма: Промените в културния контекст през 1980-те. Следване на инерцията, зададена от “епохата Живкова” и нейното постепенно изгубване. Настъпление на идеологическата реакция. “Такива са историческите факти…”: “възродителният процес”, “общият родов корен” и официалната култура на късния социализъм. Челният дозор ІІІ – структурите в помощ на управлението на културата при Централния комитет в края на епохата.
Глава девета: Несъстоялият се Пети конгрес на българската култура през ноември 1989: “новите икономически регулатори” и старият политически произвол.
Заключение: Културният фронт.
Библиография